Ригдзин Цанянг Гяцо (6-ти Далай Лама на Тибет)

песни

Литературен клуб | преводна литература | азбучен каталог

 

         Ригдзин Цанянг Гяцо е една от най-колоритните личности в тибетската културна история. Името му в превод на български означава "океан от благозвучни слова"… Наричат го още "тибетския еретик", защото избира свободата на поезията, фантазиите и светските чувствени наслади пред отредената му, по силата на обстоятелствата и традицията, нелека житейска роля на тибетски държавен и духовен водач. Дори след повече от 3 века, и днес тибетците пеят песните и рецетират стиховете му. Народният фолклор отдавна го е превърнал в мит - животът на Ригдзин Цанянг Гяцо завършва трагично, но легендата за него продължава. Повече подробности за творчеството и житейската съдба на 6-ият Далай Лама, както и за особеностите на тибетската художествена литература, можете да прочетете в книгата на професор Александър Федотов "Огледало на сърцето" /Издателство "Св. Климент Охридски", 1998/.

       

      * * *

       

      Аз, Ригдзин Цанянг Гяцо,
      търся любов, въпреки че не го казвам,
      защото искам във всичко
      да приличам на другите хора.

       

      * * *

       

      Малките черни букви, написани нейде
      водата може лесно да ги отнесе.
      Ненаписаните в сърцето си знаци
      и да искаш не ще можеш да изтриеш.

       

      * * *

       

      Ако дъщерята на сановника
      ти се види прекрасна като узряла праскова,
      това е все едно да видиш истински плод .
      недостъпен на върха на дървото.

       

      * * *

       

      О, старо псе, покрито с жълти петънца,
      дето е по-умно от хората...
      Не, казвай, че тази вечер излязох,
      не споделяй с никого, че чак призори ще се върна.!!!

       

      * * *

       

      По здрач тръгнах при моята любима,
      ала призори изневиделица падна сняг.
      Тогава живеех в Потала
      и се казвах Ригдзин Цанянг Гяцо.

       

      * * *

       

      Опитвам се да си спомня лика на моя лама,
      ала в съзнанието ми той все не идва.
      Без да си спомням лицето на моята любима,
      то възниква в ума ми много ясно.

       

      * * *

       

      Срещнах случайно моята любов -
      девойка с тяло ароматно.
      Все едно, че намерих малък тюркоаз
      и отново го загубих безвъзвратно.

       

      * * *

       

      Вестоносец на северния вятър -
      скрежът покри цветята и плодовете.
      Той винаги разделя
      цветята и пчелите.

       

      * * *

       

      От източните планински върхове
      изгрява бяла и чиста луна.
      В съзнанието ми се появява
      неземният образ на младата девойка.

       

      * * *

       

      Мислите на младежа от Конгпо
      приличат на пчела, попаднала в паяжина.
      Спеше три дни в моята компания
      и вече се страхува за праведното си бъдеще.

       

      * * *

       

      Мястото, където се срещаме с моята любима,
      се намира в гъстата гора в южната долина.
      Никой не знае за това
      освен приказливия папагал.
      О, папагале, приказлив
      не разкривай тази тайна...

       

       

       

       

       

      Превод от тибетски: проф. Николай Федотов

       

      Публикацията се осъществява със съдействието на Емил Кацаров.

       

       

Електронна публикация на 04. август 2003 г.

г1998-2003 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]