На Карлос Марсал и Фелипе Бенитес

Като светена вода,
като свещена роса след нощта в треска
измива душата тази музика с непрекъснатата си прошка,
струяща архитектура, която във въздуха опрешленява
илюзията за друг живот,
спасен вече, за да вкусва славата
на великолепен бог.

От земното се раждаш,
от метала и струната, от благородната дървесина,
от човешкото гърло,
което разтърсено утвърждава своя час в света;
и въпреки това летиш, благодарност, станала музика,
разсейващ се като дим дух,
който във вятъра изграждаш трайното си царство.

Ако някакво ехо от тебе звучеше в смъртта ни…

Насред смъртта звучиш днес,
хармонично чудо, чисто приношение на вяра
в чест на онзи бог, който не слуша молбата ти
или който слуша скрит, зад тъмното си мълчание,
жалбата за светлина, с която човекът го отегчава,

И ако не съществува бог,
кой вдъхва в песента ти тъй съвършена утеха,
странна мелодия с богохулна красота,
която внушаваш на хората божествената им участ,
за какво глухо ухо -
когато бъде нашето безпаметство в праха, -
насред смъртта, горда развълнувана молитва,
честваш онази крехка пълнота
на не зная кое лято или коя сиротна пяна,
щастлива,
на онази вълна,
която сутринта бяхме?