|
В нея са живели толкова хора, които са обичали
любовта, събуждането, почистването на праха.
Кладенецът е без дъно и без луна.
Старите обитатели са заминали и нищо не са отнесли.
Бухнал е бръшлянът под вчерашното слънце,
останали са саждите, утайка от тяхното кафе.
Аз се впрягам в разнищени мечти.
Обичам нещетата на чуждите души,
смесена с тези гранатови ресни,
сгурията от несполучените начинания.
Пазачо! Купувам, купувам вехторията.
Ако тя ме орови, там ще си изгоря.
Ще разтворят прозорците... Отново обявлението...
Един човек влиза, подушва и започва отново.
|