АЗ ТЪРСИХ ДЪЛГО ВРЕМЕ
Аз търсих дълго време за себе си
да открия истината
за историческото ни минало
и за тези мои песни,
и ето че я намерих:
тя не е в дебелите томове
с приказки в библиотеките -
(тях нито отхвърлям, нито приемам).
Не е вплетена в легендите повече,
отколкото навсякъде в другото.
Тя е в настоящето.
Тя е в този свят на земята и днес.
Тя е в демокрацията -
в тази Америка - и в стария свят.
Тя е в живота на мъжа и на жената сега,
на обикновения човек днес.
Тя е в самите езици,
в привичките на обществото,
в литературите, в изкуствата.
Тя е в изложената показност
на изкуствено създадените неща -
кораби, техника и машини, политика,
вероизповедания, съвременни постижения,
в международния обмен на нацията.
Тя е всичко,
което е за обикновения човек ДНЕС!
ОТ ГЪМЖИЛОТО НА РАЗВЪЛНУВАНИЯ ОКЕАН - ТЪЛПАТА
Годино на трандформии и метеори,
годино тъжна за разпръснато из космоса люпило,
в думи със обратна сила аз ще свържа здраво
само някои от делата и знаменията твои.
Ще възпея твоята борба предизборна
за деветнайсти президент,
и как на ешафота във Вирджиния
се изкачи високият и побелял от старост мъж.
Ще ти изпея,
(аз бях наблизо там, смълчан,
стоях и гледах, здраво стиснал зъби,
със затворена уста, съвсем до теб, мъдрецо стар,
когато хладнокръвно-безразличен,
но разтреперан от годините и раните неизличими,
ти на ешафота се качи).
Ще възпея с песен щедро
резултатите от листата със гласове
на твойте щатски избиратели
и прeброителните списъци на населението,
произведените стоки.
Ще възпея твойте кораби
и техните товари - черните с достойнство
съдове манхатънски,
пристигнали - едни със емигранти пълни,
други пък претъпкани със злато,
натоварени чак от хазните
на далечни тесни провлаци.
Следователно ще бъдат мойте песни
за ония всички, тука дето ще са и след мен,
които със "добре дошли" ще поздравя.
И тебе ще възпея, честни момко,
добре дошъл от мен,
ти млад красавецо от Англия.
Не помниш ли как се надигна, разбушувана,
тълпата на Манхатън, когато ти през нея
с кортежа си от благородници премина?
Там, сред тълпите, бях застанал аз
и набелязвах си от всички теб да избера,
защото си ми слабост,
и те обикнах, без да знам защо...
И тъй - напред лети, ти, малка песен,
далеко над морета, скоростно като стрела мини,
понесла любовта ми, в нея свита -
намери в двореца моя млад любим
и тези строфи, пред нозете му, забити, поднеси.
КЪМ ТРУДЕЩИТЕ СЕ
Таз музика, все покрай мен неспирна,
безначална, при все отдавна непредавана,
не съм я чувал:
тенор солиден, възходящ,
с могъщество и здраве,
с възрадваните нотки на зората чувам;
едно сопрано бойко, плаващо със оптимизъм
по гребена огромен на вълни;
един прозрачен бас, трептящ пробивно
и излъчващ звуци из самия универсум.
Триумфираща съвкупност -
погребални напеви със флейти медни,
цигулки - с всички тях аз се изпълвам цял.
Не само в звуците събраното дочувам.
Поразен съм от значенията им неповторими.
Аз слушам разните им гласове,
изменящи се вътрешно
или разпилени и отлитащи,
жадуващи, задоволени от пламтяща страст,
да се взаимно извисят чрез чувството.
Не знам, дали самите изпълнители се знаят,
но струва ми се този път,
че аз започвам тях да разпознавам.
МИТОВЕТЕ СА ВЕЛИКО НЕЩО
Митовете са велико нещо.
Аз също възхищавам се от тях.
Адам и Ева са велики също.
И аз, признавам, че назад
към тях се връщам.
Велики са и всички нации
издигнати или западнали
и техните поети и жени,
и саги, и изобретатели,
управниците им и войните,
и техните жреци.
Свободата е велика!
Равенството е велико!
Аз съм техният последовател!
Кормчии! Изберете със учение
на нацията пътя!
Накъдето вий гребете,
натам и аз греба!
По вас сверявам си компаса
за попътен вятър
или корабокрушение ведно със вас!
Велика е и младостта -
равнява се по своето величие на старостта!
Велики са денят с нощта,
велико е богатството, велика - бедността!
Велик е всеки израз, както е велика тишината!
Младост с размах, с порочни страсти,
съблазнителна, любвеобилна!
Младост, пълна с грация,
със сила, със очарование!
Даваш ли си сметка, че след тебе
може да последва Старостта
с еднаква грациозност, сила и очарование?
Ти, Ден прекрасен, пълновластен!
Ден на всепоглъщащото слънце,
на действие, амбиции, на смях и радост!
Нощта след теб веднага следва
с хиляди слънца и сън,
с възтановителна ненарушима тишина!
Богатството, с ръка за щедро разточителство,
красиви дрехи със гостоприемство,
но след това - богатство на духа,
което е и правда, и знание, и чест,
и всеобхватна обич!
МАСКА
Маска - едно прикритие,
което непрестанно служи на природата,
за да се скрива, да преиначава
свойта същност и черти -
лицето, формите си.
Промени и превъплощения
на всеки час, във всеки миг!
Нови маски падат върху нея
дори когато спи!
Превод от английски: Искра Пенчева