РЕКВИЕМ
Под необятния простор и звездния безкрай
гроб изкопай и да умра ми дай.
Радостен живях и радостно умирам, знай,
и себе си полагам долу сам със тоз завет -
да бъде, паметнико,
върху теб тоз стих за мене увековечен:
"Тук той лежи,
където бе копнял да бъде,
преди да тлее в твоя плен -
моряк в дома си както тъй почива,
от морето уморен,
и както чувства се добре ловецът вкъщи,
след ловния обред!
Превод от английски: Искра Пенчева