ОБИЧАМ ТЕ
Обичам те.
Обичаш ли ме ти?
Обичай ме! Защото времето лети!
.......................
Ти тази вечер каза, че ще се завърнеш вече.
Но при "съпругата си" за кого го каза?
Да смятам ли, че още ме обичаш?
С прибор пак един?
И с маска?
ТАВАНЪТ
Ела!
Нека да съжалиме онези,
които повече имат от нас.
Ела, приятелко!
И не забравяй,
че боговете имат слуги, но приятели - не.
А ние приятели имаме, а не - слуги.
Ела!
Нека да съжалиме
и женени, и невстъпили още в брак!
Зората пристъпва с малки крачета
в пантофки от злато - същинска Павлова!
А аз съм тъй близо до мойта мечта!
Нима има нещо в живота,
от този миг по-прекрасен,
от този час на разсъмване, хладен и ясен!
Часът на нашто пробуждане,
в който ти си до мен!
ДЪРВОТО
Застинал
и като дърво насред гора,
отгатвах истината за нещата в същността,
неподозирана от мене до сега:
за Дафне и за лавровата клонка,
и за прославящата Бога остаряла двойка,
сраснала тело в телото - бор - ела,
сред широтата на полята.
Но чак когато боговете мило
помолих и поканих настойчиво
да заповядат вътре, до камината на техните сърца,
в дома на тяхното огниво да проникнат,
едва тогава станаха самите чудеса.
Макар да бях застанал,
сам дърво, насред гората
и много истини узнал бях за нещата,
които смешно неразбрани,
си стояха дотогава във главата.
ITE
Вървете, песни мои!
Търсете радост и похвали
за себе си от млади и невъздържани!
Движете се единствено
между ценители на съвършенство!
Нека винаги да ви огрява
светлината здрава и сурова на Софокъл
и не се страхувайте
да черпите от нея болката с охота!
РАЗМИСЪЛ
Когато се вглеждам внимателно
в странните кучешки навици,
принуден съм да заключа,
че човекът е по-съвършено животно.
Когато разглеждам
странните навици на човека,
признавам, приятелю,
аз съм доста объркан и затруднен.
АЛБА
Хладна
като бледите листенца оросени
на момина сълза,
лежеше тя до мене
в ранната зора.
КРАСИВ ТОАЛЕТ
Синьо-синя трева
е обрасла покрай реката,
а върбите сякаш че изпълват
заградената с дувар градина.
Отвътре стопанката,
в разцвета на своята младост,
прибеляла, с бяло лице,
с двоумение прага минава.
Слаба, ръката си крехка подава.
Тя в дните предишни бе куртизанка
и се омъжи за алкохолик,
който пиян се не връща
и често самотна оставя я вкъщи.
ЦАРИЦАТА НА НОЩТА
Гореща орхидея,
пламнала от огъня на страст коварна,
ме стопи с целувка властна.
После с рязък жест ме блъсна и си тръгна.
Сякаш някой блъсна клончето.
Листенцето се раздели на две от грубостта.
Превод от английски: Искра Пенчева