МЪЛЧАНИЕ
Познавам
тишината на звездите и на морето.
И тишината на града в отмора.
И тишината, във която
мъж стои до своята изгора.
И тишината, във която
само музиката има подходяща дума.
И тишината на гората в здрача,
в очакване на пролетния буен вятър.
И тишината в погледа на болните,
с очи, блуждаещи от ужас ням
и от страдание, и питам:
за какво езикът всъщност даден е,
като не ползваме го никак?
Зверът, че звяр е,
скръбно вие и оплаква мъртвата си рожба.
А ние онемяваме пред всеки факт.
Пред всяка истина горчива
губим говор или глас.
Любопитен малчуган
пита стар ветеран,
приседнал за просия пред един магазин:
"Къде ти е кракът?"
А войникът стар стъписан млъква,
изгубил ум и дума.
Мозъкът му сякаш че изфръква,
та не може да го събере
и да си спомни Гетисбърг.
Но се съвзема. Идва му на ум
с шега да отговори:
"Мечка го отхапа."
А момчето докато се чуди,
инвалидът стар безмълвно, в унес тъп,
ще преживява пак кошмара на войната,
сееща огън и жупел.
Ще чува канонадата на оглушителни гърмежи
и писъците нечовешки на убити и ранени.
И пак ще види
свойто повалено тяло на земята.
И военните хирурзи,
скалпелите, лазарета
и дните си безкрайно дълги на легло.
Но ако би могъл туй всичко до разкаже,
би трябвало поет да бъде.
А ако бе поет,
и раните му по-дълбоки биха били,
та пак не би намерил думи
болката си да опише...
Има тишина огромна във омразата.
И тишина в голямата любов.
И тишина - покой и мир душевен.
И тишина, вгорчена в приятелство добро.
Има тишина на болен разум
при душевна криза,
в която дух, измъчен безпределно,
се разтваря и се извисява
чрез видения неземни в царството
на недостъпния за нас отвъден свят.
И тишина небесна,
във която боговете се разбират,
без да си говорят с глас.
Има тишина на поражението.
Има тишина на хора, несправедливо
без вина наказани.
И тишина в агония,
когато малко преди края
умиращият сграбчва изведнъж
с мъртвешката си длан
на живия ръката.
Има тишина между баща и син,
ако бащата не успее да обясни и оправдае
живота си, или да се окаже,
че погрешно приживе е разбран...
Има тишина, разяждаща доверието в брака
на мъжа или жената.
Има тишина след неуспешен опит.
И тишина на пълното забвение,
заклеймяваща народи разгромени
и победени пълководци.
Тишина, в коята Линкълн спомня си
бедняшката си младост
и тишина,
коята Наполеон след Ватерлоу
не нарушава.
И тишина,
последвала след думите на Жана д'Арк,
сред пламъци на кладата изречени:
"Благословен Исусе!",
достатъчни да изразят изцяло
скръбта огромна
и огромната надежда.
Има и такава
тишина - на възраст зряла,
наситена със мъдрост,
недостойна да се оскверни
със думи за поука,
неразбираеми за тез, които трупат опит
и са в началото на своя земен път.
И тишина
на пленниците на смъртта.
Щом ние, живите, за своя опит
и богати преживявания тук мълчим,
защо се чудим, че умрелите
не казват нищо за смъртта?
Тишината им
ще бъде изтълкувана,
когато пътят си до тях изминем
и ги наближим!
Превод от английски: Искра Пенчева