Арчибалд Маклийш

поезия

Литературен клуб | английска и американска поезия и проза

 

АРС ПОЕТИКА

 

Стихът би трябвало да бъде осезаем и беззвучен
като плод сферичен.




Ням като палец груб и пръст безимен,
безучастен пред семеен медальон.




Тих като изтъркан от ръкави камък на корница на прозорец,
по който е обрасъл мъх.




Стихът би трябвало да бъде безсловесен
като понесено в небето ято.




Стихът би трябвало да бъде неподвижен
като изкачваща се към зенит луна,
незабелязано оставяйки освободени клон след клон
от затвора на кълбо дървесно, заплело се в нощта.

 

 

 

 

 

 

 

Превод от английски: Искра Пенчева