БЪДИ, МОЙ ДУХ
Бъди, мой дух, покорен и не се вълнувай,
че крилете ти са крехки.
Светът и небесата горе са отдавна сътворени
и за теб непоклатими в свойта вечна сила.
По-добре си помисли, към разума се обърни за помощ.
Ако сега за малко потъгуваш,
преглътни си дните, дето бяха за почивка отредени,
о, дух, защото те за тебе дълги бяха.
Извини ги.
Тогава хората обикнаха най-много злото.
А аз бях сляп -
не виждах нищо в тъмнината, в сън оборен.
Без светлината капеха сълзи,
но аз не страдах, не оплаквах си съдбата.
Течеше пот от мен и кръв се лееше,
но аз не съжелявах.
Добре се чувствах аз тогава,
в дните ранни, когато се родих.
Беше с мен тогава всичко в ред с нещата.
Сега и аз се чудя за това -
кое защо и как бе -
без причината да разбера.
Крача по света и пия въздуха.
И чувствам слънцето да грее върху мене, покорен,
и хич не се вълнувам.
Бъди, мой Дух!
Това е само за един сезон!
Нека още час да потърпим
и да почакаме извършено докрай да бъде
делото несправедливо на неправдата и злото.
Я погледни високо!
Небесата и земята са пак с най-първия си образ
от първичното взаимно сътворение
и всички помисли на ревност във сърцето тук са!
Но те са празна суета - омраза, ужас и проклятия,
и страх, и горест, и достойнство разломено...
О, как можах да се събудя!
Кога ли пак ще мога да заспя?
НА ДВАЙСЕТ И ЕДНА ГОДИНИ
На двайсет и една години
един мъдрец ми довери:
да раздадеш пари, имане, короната дори,
не е беда, ала внимавай - сърцето си пази!
Раздай и перли, и рубини,
богатство разпилей, но на страстта не се отдавай -
на любовта - недей!
Словата му излишни бяха - тогава бях едва
на двайсет и една години, съвет да разбера.
На двайсет и една години пак чух го да реди:
Сърце дадеш ли, после вечни очакват те беди!
Ще заплатиш цена висока с въздишки и скърби!
Сега на двадесет и две съм, но късно е, уви!
Превод от английски: Искра Пенчева