Посвещавам тези хайку на сенсей Робърт, прекрасен поет и учител.

бродим из
полето с чадъри в ръце --
берем гъби

плъзнала в
студения шепот --
мълвата на дъжда

желъд:
историята на дъба
в една черупка

хвърля люспи от семки
в разговора --
папагалът на съседа

пази тайната
на умиращата градина --
кактусът в бъчвата

разполовява
нощта --
хъркането на жената

под дъжда
храм от чадъри --
зимно поле

утринен звън
на жълти нарциси
предвестници

алергично е към
буреносни облаци --
лятното небе