Обичах те, преди да зная
и името ти, и лицето -
така с безформен пламък, с глас в сърцето
нахлуват ангелите от безкрая,
            ала се срещнахме и ето -
прекрасно нищо взора ми омая.
            Сама родила любовта,
душата търси тяло да се влее,
            а наследила таз черта,
и любовта за свое тяло крее.
            Откакто те видях тя все е
                         околоо теб, защото
приема формата и естеството
на тялото ти, устните, челото.

Копнежът търси своя кил
от плът, за да добие тяга,
но пък от толкоз прелест потопил
бих лодката на любовта веднага, че всеки кичур, косъм ми е мил,
по-мил от дъх, тук разум се налага, защото нито в нищо, нито
в разпръснат блясък любовта живее, а като ангел чист - чиито
криле са от ефир, а той пък не е
            по-малко чист - тя ще се влее
                        у теб. Аз ще кръжа
във сферата ти, без да натежа.
Жената е ефир, криле - мъжа.

Бележки

6 ...Прекрасно нищо взора ми омая. - Неоплатониците от Ренесанса пишат, че влюбените не могат да разпознаят това, което търсят, защото крайният обект на желанието им е не в тялото, а в струящата от него божествена светлина. Именно нейният блясък ги замайва и изпълва с благоговение. Стремежът в "Ефир и ангели" обаче е към реализираната любов и по този начин Дън влиза в разрез с две популярни за времето си стратегии - от една страна, да се боготвори някаква абстрактна красота в най-общ план и, от друга, да се описват конкретните физически очертания на любимата с фетишистко възхищение.

7-8 Сама родила любовта,/душата търси тяло да се влее... - Душата му не би могла да осъществи любовта си без посредничеството на телесните сетива.

17-18 ...но пък от толкоз прелест потопил/бих лодката на любовта... - Физическата й привлекателност е толкова силна, че ако само тя владееше въображението му, влюбеният би изгубил душевното си равновесие.

21-22 ...защото нито в нищо, нито/в разпръснат блясък любовта живее... - Всичко в любимата е толкова красиво, че възхитеният поглед не може да се спре на един-единствен извор на блясъка, а това е толкова объркващо, колкото и липсата на образ.

23-24 ...а като ангел чист - чиито/криле са от ефир... - Според Св. Тома Аквински ангелите, които са безплътни и следователно невидими, приемат тяло от сгъстен въздух, за да могат да се явяват на хората.

24-25 ...а той пък не е/по-малко чист... - Схоластичната метафизика смята, че въздухът е най-чистият от елементите, защото е несмесен с останалите три, но пък му липсва чист дух. Очевидно е малко трудно да се определи дали сгъстеният от присъствието на ангел въздух е по-чист от обикновения, който пък се оказва чист по дефиниция.

26-27 Аз ще кръжа/във сферата ти... - През ХVІІ в. се е приемало, че небесните тела са съставени от сфера и контролиращ я разум. Както сферата и разумът в обединение образуват звезда, а като два отделни елемента не представляват нищо, така и любовта на героя би била безсилна и направо несъществуваща, ако не се съедини с ответни чувства. Поотделно неговата любов не би имала свой обект, а нейната - посока.

28 Жената е ефир, криле - мъжа. - Продължение на метафората за въплъщението на ангела във въздуха (ефира). Ако дамата отвърне на чувствата на поета, двата им елемента, които те представляват, ще се съберат в съвършено единство. То ще бъде по-висше както от физическата връзка, така и от всеки един от влюбените поотделно.

върни се | съдържание | продължи