Когато ме довършиш от презрение,
убийцо, и решиш тогава,
че мойта смърт от мен те отървава,
ще дойда нощем като привидение,
да видя кой до теб се излежава.
Ти всуе ще го буташ и ще пискаш,
че той, от любовта ти отмалял,
от страх, че пак му искаш,
ще се престори на заспал,
а ти, весталко мнима, ще притискаш
в гърба му потна от живак снага
и ще трепериш като брулен клен -
по призрак и от мен.
Какво ще кажа, засега
е тайна. Само не търси пощада.
Бих искал да те проваля с наслада,
а не чрез мен да се спасиш от ада.

Бележки:

1 Когато ме довършиш от презрение... - Ренесансовите дворцови поети имат обичая да възпяват добродетелта на дамата, като се оплакват, че възмутеният й отказ ще ги убие, а някои не спират дотам и я заплашват със задгробното си отмъщение.

10 ...весталко мнима... - Клетвен оброк е задължавал весталките да остават девствени. Поетът подозира, че дамата се позовава на несъществуващата си девственост само за да го отблъсне.

13 ...по призрак и от мен... - Справедливо сполетелият я страх, съчетан с потната й "от живак снага", ще накарат дамата да изглежда по-зле от истинския призрак в стаята.