Ти вчера тръгна, после двайсетина
            години все не вярвах, че замина,
четиресет любовен спомен пих,
            пак толкова в надежди похабих,
сто слях в сълзи, а двеста - в страх,
            хиляда нито мислех, нито спах
            нито претеглях - ти тежеше в мен,
            след туй хиляда гледах вцепенен.
Уж дълголетие, но то е спорно;
след теб умрял, нима ще мра повторно?

Бележки:

1 Ти вчера тръгна, после двайсетина / години все не вярвах, че замина... - Стихотворението разгръща двадесет и четирите часа на денонощието, прекарани в раздяла, в 2400 мъчителни години.

10 ...след теб умрял, нима ще мра повторно? - При положение, че раздялата е смърт, поетът е умрял, след като любимата го е изоставила. Би трябвало тя да се досети, че той не е живял през всичките тези години и че в момента й говори призракът му.