Твоето лице отново става котка; всичко се разпада
върнато назад с хилядолетия. Как твойте зъби
озаряват като северна зора и твоето лице
е първобитно по украса.
Толкоз близо - и така неразбираемо, че всичко
заедно през странно продължилия момент изчезва с
тази закъсняла красота.

Лъвица с грива от върба, лъвица
Разпилява се животът.
Голи под огромното иглу

Изпратил: Емил Кацаров