Там е работата, че тоя господин е имал идеята: щом всяко писане запазва в своя полет на муха чертите от характера и следователно от съдбата на една личност и не се различава много-много от браздите на грамофонна плоча, когато човек знае да бъде диамант, ще е достатъчно умението да се пише като Наполеон, за да се развихри обратният процес - и наместо Дворжаков квартет, възпроизведен от една спирала и едно моторче, ще имаме Бонапарт, който начаса, щом свърши петия месец от усвояването на писането, излиза от своя дом посред улица Конвансион и още там, на ъгъла, се заглежда в четирима метачи, отдадени на своите занимания, чак докато легендарният хипнотизъм на Аустерлицкия орел задейства с голям плам върху метачите и върху госпожата, която продава яйца пред един покрит вход и която незабавно се превръща във войнишка жена, да не говорим за неколцината свещеници, тримата зидари и продавачите от най-близката железария, които застават в редица до Императора и по тоя начин една малочислена, ала подбрана и най-вече пламенна войска напредва по улица Вожирар, докато многобройни съседи съзерцават изумени зрелището от своите прозорци и се допитват един до друг с уплаха и възмущение чак до момента, когато Императорът вдига очи, простира ръка и отвсякъде започват да падат първите хартиени парченца на великото възтържествуване, имайки предвид, че в края на краищата сме по средата на втората половина на двадесети век и външните знаци на идолопоклоничеството и чествуването са се променили значително благодарение народовластните разпространени северноамерикански обичаи.
         Както е естествено, Напредването на Наполеоновата колона, която стига вече до улица „Рен“ е предизвикало известна тревога в кметството и две затворнически камионетки с неизбежния наблюдател на Червения кръст излизат да пресрещнат войските, които са набъбнали значително в прехода благодарение на няколко лозунга, изкрещявани през пет преки с безупречен корсикански изговор, и изглеждат решени да прекосят Сена и да нахлуят по десния бряг, гдето банковите учреждения и търговските магазини на едро, предупредени от радиото и един вертолет, организират първата защитна линия и отправят свръхспешни телеграми до Обединените нации, папата и Международния валутен фонд, всичките с платен отговор. Достатъчна е една заповед на Императора и новият-новеничък кадетски батальон, образуван с момчета от гимназията на булевард „Пастьор“, ще разруши в броени минути умерената съпротива на петдесет полицаи, свикани без голяма убеденост от един градоначалник, който до тоя момент се инати да вярва, че това е студентска шега. Когато един взривен „коктейл“, измайсторен от някакъв водопроводчик на улица „Канет“, произведен незабавно в бригаден командир, взривява пожарникарски камион с част от неговите пътници и две госпожи, критикували маркучите, властите разбират, че положението клони към усложнение най-вече защото значителен дял от гражданското население тича да се постави под заповедите на Императора, който при кеовете се появява вече облечен в униформа с големи ревери и двувърха шапка, донесена му бегом от един вехтошар, дотогава почти паралитик, а отсега полковник. Нападението при мостовете на Сена се извършва във вид на клещи или щипки и във всеки случай е мълниеносно, тъй като по-скоро академичната защита на общинските пазачи се вижда разпердушинена от картечния огън на един парашутен корпус, минал с оръжия и снаряжения към Наполеон, когато от него се очакваше най-малкото да превърне метежа на кайма и назидание. По моста „Солферино“, по моста „Роял“,по моста „Карусел“ напредват войнствата на Императора, пада Лувърът, пред който колебливо чакаха щурмовите коли и ракетите земя-земя, германски патент, пада Тюйлери, гдето децата, пускащи корабчета н големия водоскок, се втурват към героя с букети цветя и развихрени майки, пада нощта върху войската победителка, която опъва палатки и шумно се весели под кестоновите дървета - вече се знае, че на следващата сутрин Императорът ще започне похода към Големите булеварди, където основната част от неприятеля и златните запаси се окопават за последна и отчаяна съпротива. Отговорът напапата става известне в полунощ: „Бог с вами, най-обикновената човечност изисква примирие, за да бъдат изтеглени убитите от едната и от другата страна и да се свика дипломатическо заседание, което да замести оръдейния трясък с" (текстът е обширен). Гордо уморен, Наполеон приема - не знае, че в Лондон един човек току-що е започнал неизгодно надбягване с времето, надвесен върху жълтеникави писма, набързо отнети от благоговейни сбирки, - заобикалят го сурови служители, лекари, надзираващи неговата температура и налягане, диетици, които му инжектират в бедрата богатите на белтъчини вещества, оборващи съня. Четиридесет и осем часа по-късно, отблъсквайки протакащите хитрувания на външните министри и на Съвета за сигурност, Императорът дава заповед да се поднови настъплението - не знае, че един самолет току-що е докарал на Бурже човек, който слиза скован и лаконичен, обгърнат в ужасна сила, и който след почти презрителен поздрав застава начело на войските, които го чакат. На врата Сен Дьони императорската войска ще се сблъска с полковете на Железния херцог - някой си Груши няма да пристигне навреме, някой си Камброн ще каже онова, което е уместно да се каже в подобни случаи, императорският орел ще види слънцето да залязва при магазините „Лафайет“. Собственикът на тоя благороден търговски център проучва сега изгодата да смени името му с „Ватерлоо“ - спира го само едно някогашно упражнение, някои паметници, пръснати из Париж, нещо от тоя вид. Вярват, че ще го предумат.