Като син на свещеник трябваше да стана авантюрист. Баща ми беше много хуманен човек и си гледаше съвестно работата, но за мен неговото положение беше някак унизително. Всеки път, когато започваше молитвата, преди да седнем на масата, аз избягвах в кухнята и чаках там, докато свърши. Обиждаше ме фактът, че е поп - на Балканите това наистина може да се приеме като нещо обидно. Колкото до майка ми - тя, макар и да беше щастлива в брака си, все пак и за нея това бе до известна степен унизително, защото произхождаше от аристократично семейство. Баща й беше барон. Дъщеря на барон, омъжена за поп - какво падение! Но имаше обяснение: този барон беше баща на седем дъщери. И макар да беше богат, реши да остави всичко на единствения си син, на осмото дете. И така, без да се церемони, лиши всички момичета от наследство, като ги омъжи за случайни кандидати. Да се освободи от товара!
         Накрая всичко остана у сина му...

предишна глава | следваща глава