Емил Мишел Чоран

есеистика

Литературен клуб | страницата на автора | съдържание на книгата

 

ЗА НЕУДОБСТВОТО ДА БЪДЕШ СИН НА ПОП

 

Емил Мишел Чоран

 

Подбор и превод: Огнян Стамболиев

 

 

         Като син на свещеник трябваше да стана авантюрист. Баща ми беше много хуманен човек и си гледаше съвестно работата, но за мен неговото положение беше някак унизително. Всеки път, когато започваше молитвата, преди да седнем на масата, аз избягвах в кухнята и чаках там, докато свърши. Обиждаше ме фактът, че е поп - на Балканите това наистина може да се приеме като нещо обидно. Колкото до майка ми - тя, макар и да беше щастлива в брака си, все пак и за нея това бе до известна степен унизително, защото произхождаше от аристократично семейство. Баща й беше барон. Дъщеря на барон, омъжена за поп - какво падение! Но имаше обяснение : този барон беше баща на седем дъщери. И макар да беше богат, реши да остави всичко на единствения си син, на осмото дете. И така, без да се церемони, лиши всички момичета от наследство, като ги омъжи за случайни кандидати. Да се освободи от товара!
         Накрая всичко остана у сина му...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

предишна глава | следваща глава

Електронна публикация на 01. юли 2007 г.
Публикация в сб. „Сълзи и светци“, Изд. „Захарий Стоянов“, София, „Авангард Принт“, Русе, 2006 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]