Толкова грижовност влагам като те целувам.
Анхел Гонсалес

Нищо по-далечно за ритмичността на часовете
от необятните синкопи
на августовските прозявки,
когато разтопеният ти крак в ръцете ми
измолва да излезе от басейна с бира
и склонът с боязливи дървеса,
почти задушени от плашещия пясък на небето,
изисква виком
свещения граал на менструацията на звездите.
Тогава именно полата ти сред миглите ми
рисува полета непогрешим на пируета
и лястовиците,
скрити в задънената ни целувка,
чувстват завистта, присъща на умрелите.