Песен

Днес е тук, утре там - няма спиране, Вили.
Днес е тук, утре там - все така, ден за ден.
О, ела и кажи, ти мой скитнико мили,
че си същия ти, че не си променен.

Зимен вятър над нас от морето повея.
Изпровождах те аз на брега този ден.
Вече пролет дойде: той ще дойде със нея -
иде тя за леса, иде Вили за мен.

Обуздай, о, море, свойта кипнала пяна!
Ах, как страшно бучиш в тая черна тъма!
Успокой своя танц, о, вълна разлюляна,
понеси, ветре мой, моя скитник дома.

Но за мен, ако той е забравил,
нека нивга не спре твоят яростен вой.
Надалече от мен той в морето да плава,
а пък аз да умра с мисълта, че е мой.

Днес е тук, утре там - няма спиране, Вили.
Днес е тук, утре там - все така, ден за ден.
О, ела и кажи, ти мой скитнико мили,
че си същия ти, че не си променен.

Превод: Владимир Свинтила