С несигурно перо полагам бавно
несигурни думи. (Искам да ти даря
малко от моя дух.) Трудно е изпълня
толкова хартия с няколко реда,
годни да вълнуват. На всяка крачка
се разклонява пътят и се появяват
други, никога не мислени; само един,
който не ще успея да намеря, е верният.
Пиша, впрочем, неслучвайки идеите
и празните им думи. (Прилича много
това занимание на другото ни дирене,
по-богато - животът. Предимството
на фикцията е в това, че ако искам,
скъсвам листа. Мога да се повторя.)