I

         Откриването на Укбар дължа на връзката между едно огледало и една енциклопедия. Огледалото тревожно блестеше в дъното на коридора в една вила на улица Гаона в Рамос Мехия; енциклопедията измамно се нарича The Anglo-American Cyclopaedia (Ню Йорк, 1917) и е буквална, но и закъсняла препечатка на Encyclopaedia Britannica от 1902 г. Това се случи преди около пет години. Биой Касарес беше вечерял с мен и двамата се впуснахме в дълъг спор за възможността да се напише роман от първо лице, като разказвачът премълчава или изопачава някои факти и изпада във всевъзможни противоречия, което позволява на неколцина - само на неколцина - читатели да прозрат една ужасна или банална истина. От далечния край на коридора ни дебнеше огледалото. Открихме (късно през нощта подобни открития са неизбежни), че в огледалата има нещо чудовищно. Тогава Биой Касарес си спомни, че един от ересиарсите на Укбар бил заявил: "Огледалата и съвкуплението са отвратителни, защото умножават хората." Попитах го за източника на тая забележителна мисъл и той ми отговори, че я бил прочел в статията за Укбар на The Anglo-American Cyclopaedia. Във вилата (която бяхме наели мебелирана) имаше екземпляр от това издание. На последните страници от двадесет и шестия том попаднахме на статия за Упсала; на първите страници от двадесет и седмия - на статия за Ural-Altaic Languages², но нямаше нито дума за Укбар. Биой, малко озадачен, провери в томовете на показалеца. Напразно потърси всички възможни транскрипции: Ukbar, Ucbar, Ookbar, Oukbahr... Преди да си тръгне, ми каза, че това е област в Ирак или в Мала Азия. Признавам, че се съгласих с известна досада. Предположих, че тая никъде необозначена страна и тоя безименен ересиарх са набързо скалъпена измислица, с която Биой от скромност иска да прикрие една своя мисъл. Безплодното търсене в един от атласите на Юстус Пертес затвърди подозрението ми.
         На другия ден Биой ми позвъни от Буенос Айрес. В момента пред него била статията за Укбар в том двадесет и шести на Енциклопедията. Името на ересиарха не се споменавало, но имало сведения за учението му, изложени с думи, почти същите като неговите, макар и - може би - отстъпващи им в литературно отношение. Той бил цитирал: Copulation and mirrors are abominablе³. Текстът в Енциклопедията гласял: За един от тези гностици видимият свят бил илюзия или (по-точно) софизъм. Огледалата и бащинството са омразни (mirrors and fatherhood are hateful), защото го умножават и разпространяват. Казах му съвсем искрено, че бих искал да видя тази статия. След няколко дни ми я донесе. Това ме изненада, защото в изчерпателните картографски показалци на Ритеровото Erdkunde⁴ нямаше и следа от името Укбар.
         Донесеният от Биой том беше наистина двадесет и шестият от Anglo-American Cyclopaedia. На авантитула и на гърба имаше същото азбучно означение (Tor-Ups), както на нашия екземпляр, но страниците бяха не деветстотин и седемнадесет, а деветстотин двадесет и една. Четирите допълнителни страници съдържаха статията за Укбар, непредвидена (както читателят вероятно е забелязал) в азбучното означение. После установихме, че между томовете няма друга разлика. И двата (както, струва ми се, посочих) са препечатка от десетото издание на Encyclopaedia Britannica. Биой беше купил своя екземпляр на една от многото разпродажби.
         Прочетохме внимателно статията. Само цитираната от Биой фраза звучеше може би странно. Всичко останало изглеждаше напълно правдоподобно, напълно в духа на изданието и (което е естествено) малко скучно. Препрочитайки текста, открихме зад строгото изложение съществена неяснота. От четиринадесетте названия, споменати в географската част, знаехме само три - Хорасан, Армения, Ерзерум, някак двусмислено вмъкнати в текста. От историческите имена - едно-единствено: на самозванеца и маг Смердис, и то употребено по-скоро като метафора. В статията уж се посочваха границите на Укбар, но за ориентири, доста неопределено, служеха реки, вулкани и планински вериги от същата област. Прочетохме например, че низината Цай Халдун и делтата на Акса очертават южната граница и че по островите в тази делта се въдят диви коне. Това е в началото на страница деветстотин и осемнадесета. От историческия раздел (страница деветстотин и двадесета) научихме, че вследствие на религиозните гонения през тринадесети век правоверните потърсили убежище на островите, където и до днес се издигат техните обелиски и нерядко могат да се открият каменните им огледала. Разделът Език и литература беше кратък. Една-единствена знаменателна черта - отбелязваше се, че литературата на Укбар има фантастичен характер и в епопеите и легендите не се говори никога за действителността, а се описват две въображаеми земи - Млехнас и Тльон... В библиографията се изброяваха четири книги, които засега не сме открили, макар че третата - Silas Haslam, History of the Land Called Uqbar⁵, 1874, фигурира в книжарските каталози на Бърнард Куорич⁶. Първата, Lesbare und lesenswerthe Bemerkungen uber das Land Ukkbar in Klein-Asien⁷, излязла през 1641 г., е от Йохан Валентин Андрее. Факт твърде съществен; две години по-късно се натъкнах на това име в чудноватите страници на Де Куинси (Writings⁸, том тринадесети) и така узнах, че става дума за някакъв немски богослов, който в началото на седемнадесети век описал въображаемата община Роза-Кръст, впоследствие основана от други, които са заимствали неговата идея.
         Вечерта отидохме в Националната библиотека. Напразно преровихме атласи, каталози, годишници на географски дружества, изследвания на пътешественици и историци: никой никога не беше посещавал Укбар. В общия показалец на енциклопедията на Биой това име също липсваше. На другия ден Карлос Мастронарди (на когото бях разказал този случай) видял в една книжарница на Кориентес и Талкауано черно-златните гръбчета на Anglo-American Cyclopaedia... Влязъл и поискал том двадесет и шести. В него, естествено, нямало и помен от Укбар.

II

         Някакъв бегъл и все по-избледняващ спомен за Хърбърт Аш, инженер, служил в южните железници, още витае в хотела в Адроге сред уханието на орлови нокти и в измамната дълбочина на огледалата. Приживе, както мнозина англичани, изглеждаше далеч от действителността; след смъртта си не е вече и призрак, какъвто бе преди. Беше висок и слаб, с вяла четвъртита брада, която някога е била рижа. Мисля, че беше вдовец, без деца. През няколко години ходеше в Англия да навести (съдя по снимките, които ни показваше) един слънчев часовник и няколко дъба. Баща ми бе завързал с него (твърде силно казано) едно от онези типично английски приятелства, които от самото начало изключват откровенията, а скоро се отказват и от диалога. Разменяха си книги и вестници; играеха мълчаливо шах... Спомням си го как стои на терасата с математическа книга в ръка и от време на време гледа неповторимите багри на небето. Една вечер заговорихме за дванадесетичната бройна система (в която дванадесет се означава с 10). Аш каза, че в момента превръщал някакви дванадесетични таблици в шестдесетични (в които шестдесет се означава с 10). Добави, че тази работа му била възложена от един норвежец в Риу Гранди ду Сул. От осем години се познавахме, но нито веднъж не бе споменавал, че е бил там... Поговорихме за пастирския живот, за капанги⁹, за бразилската етимология на думата гаучо (която някои стари уругвайци още произнасят гаy'чо) и за дванадесетични функции - да ми прости Бог - повече не стана дума. През септември 1937 г. (ние не бяхме в хотела) Хърбърт Аш починал от спукване на аневризма. Няколко дни преди това бил получил от Бразилия препоръчана пощенска пратка. Една книга формат голяма осмина. Аш я беше оставил в бара, където - след месеци - я намерих. Взех да я прелиствам и се почувствувах леко зашеметен от учудване, но това няма да описвам, защото тук става дума не за моите чувства, а за Укбар и Тльон, и Orbis Tertius. Според исляма в една нощ, наричана Нощта на нощите, се разтварят широко тайните двери на небето, а водата в делвите става по-сладка; дори и да се разтворят пред мен тия двери, не бих почувствувал това, което почувствувах в тази вечер. Книгата беше написана на английски и имаше хиляда и една страници. Върху жълтия кожен гръб прочетох следните любопитни думи, които се виждаха и на авантитула: A First Encyclopaedia of Tlon. Vol. XI. Hlaer to Jangr¹⁰. Годината и мястото на издаване не бяха посочени. На първата страница и на листа от копринена хартия, който предпазваше една от цветните илюстрации, беше напечатан син овал със следния надпис: Orbis Tertius. Бяха минали две години, откакто в том от някаква незаконно издадена енциклопедия бях открил кратко описание на една измислена страна; сега случаят ми поднасяше нещо по-ценно и по-сложно. Сега държах в ръцете си обширна, методично изложена част от цялостната история на една непозната планета с нейната устроеност и нейната хаотичност, с ужаса на нейните митологии и звуковете на нейните езици, с нейните властелини и нейните морета, с нейните минерали, птици и риби, с нейната алгебра и нейния огън, с нейните богословски и метафизически спорове. И всичко това изложено ясно, логично, без видима поучителна цел или пародиен оттенък.
         В "единадесетия том", за който говоря, има препратки към предходни и следващи томове. Нестор Ибара в статия в N. R. F.¹¹, станала вече класическа, отхвърля съществуването на други томове; Есекиел Мартинес Естрада и Дрийо ла Рошел оборват - и то може би категорично - подобно предположение. И все пак засега и най-усърдните издирвания не са дали резултат. Напразно преобърнахме библиотеките на двете Америки и Европа. Алфонсо Рейес, отегчен от тази несвойствена дейност от полицейски характер, предлага всички заедно да се заемем с възстановяването на многобройните и обемисти липсващи томове: ex ungue leonem¹². Полусериозно полу на шега той е пресметнал, че за целта може би е достатъчно едно поколение тльонисти. Това смело твърдение ни връща към основния въпрос: кои са създателите на Тльон? Множественото число тук е наложително, защото хипотезата за един-единствен създател - някакъв вездесъщ Лайбниц, който се труди безвестен и скромен - бе единодушно отхвърлена. По всяка вероятност този brave new world¹³ е дело на тайно общество от астрономи, биолози, инженери, метафизици, поети, химици, алгебристи, моралисти, художници, геометри... ръководени от някой неизвестен гений. Много хора владеят тия различни науки, но малко са способните да измислят и още по-малко - способните да подчинят измислицата на строг систематичен план. Този план е толкова необхватен, че приносът на всеки участник е безкрайно малък. Отначало се смяташе, че Тльон е абсолютен хаос, необуздана свобода на въображението; сега знаем, че това е една вселена и че са формулирани, макар и не в окончателен вид, вътрешните закони, които я управляват. Нека само отбележа, че привидните противоречия в Единадесетия том са крайъгълен камък в доказателството, че съществуват и други томове: с такава яснота и точност се отличава неговото съдържание. Популярните списания с оправдана неумереност се заеха да излагат зоологията и топографията на Тльон; лично аз мисля, че неговите прозрачни тигри и кървави кули не заслужават може би постоянното внимание на всички хора. Осмелявам се да поискам няколко минути, за да разкрия господстващия в Тльон светоглед.
         Хюм категорично е отбелязал, че аргументите на Бъркли не допускат никакво възражение и не притежават никаква убедителност. Тази мисъл е съвсем вярна по отношение на Земята и съвсем погрешна за Тльон. Народите на тази планета са идеалисти по рождение. Езикът им и неговите производни - религията, литературата, метафизиката, предпоставят идеализма. За тях светът не е сбор от предмети в пространството, а е разнородна верига от самостойни действия. Присъща му е последователността във времето, а не пространствеността. В предполагаемия Ursprache¹⁴ на Тльон, от който са произлезли "днешните" езици и диалектите, няма съществителни: има безлични глаголи, пояснявани от едносрични наставки (или представки) с адвербално значение. Например: няма дума, съответстваща на думата луна, но има глагол, който може да се преведе като лунва се или луни. Луната изгря над реката се казва Хльор у фанг аксаксаксас мльо или буквално: Нагоре зад постоянно-тече залуня. (Ксул-Солар превежда сбито: Горе зад всетече лунна. Upward, behind the onstreaming it mooned.)
         Гореказаното се отнася за езиците от южното полукълбо. В езиците от северното полукълбо (за чийто Ursprache в Единадесетия том има съвсем оскъдни сведения) първична клетка е не глаголът, а едносричното прилагателно. Съществителното се образува чрез свързване на прилагателни. Не се казва луна - казва се въздушно-светло на тъмно-кръгло или нежно-оранжево-на небето, или каквото и да е друго съчетание. В избрания пример съвкупността от прилагателни съответства на един реален предмет; това обаче е чиста случайност. В литературата на същото полукълбо (както в предметния свят на Майнонг) преобладават идеалните предмети, появяващи се и изчезващи мигновено в зависимост от поетическите нужди. Понякога ги обуславя само тяхната едновременност. Има предмети, които се състоят от два елемента - видим и възприеман слухово: цветът на изгрева и далечният крясък на птица. Има и такива, които се състоят от няколко: слънцето и водата до гърдите на плувец, трептящата бледорозова светлина зад спуснати клепачи, усещането на човек, носен от течението на река или потъващ в сън. Тези предмети от втора степен могат да се съчетават с други; накратко, процесът практически се оказва безкраен. Има великолепни поеми, които се състоят от една-единствена огромна дума. Тази дума представя създаденият от автора поетически предмет. Самият факт, че никой не вярва в реалността на съществителните, парадоксално обуславя тяхната безчисленост. В езиците от северното полукълбо на Тльон се съдържат всички съществителни имена от индоевропейските езици и още много други.
         Можем без преувеличение да твърдим, че класическата култура на Тльон се състои от една-единствена наука - психологията. Всички останали са й подчинени. Вече казах, че обитателите на тази планета възприемат света като верига от мисловни процеси, разгръщащи се не в пространството, а последователно във времето. Спиноза приписва на своето безкрайно божество атрибутите пространственост и мислене; на Тльон никой не би могъл да си представи като съпоставими първия (характерен само за някои състояния) и втория - абсолютен синоним на Вселената. Или, казано другояче, немислимо е пространствените неща да съществуват във времето. Възприемането на дим на хоризонта, след това на горящите ниви и накрая на лошо загасената пура, предизвикала пожара, се разглежда като пример за асоциация на идеи.
         Този абсолютен монизъм или идеализъм обезсилва всякаква наука. Да обясним (или да преценим) едно явление означава да го свържем с друго; подобна връзка на Тльон е по-късно състояние на субекта, което не може да определи или да изясни предшестващото го състояние. Мисловното състояние не може да бъде сведено до нищо: дори самото му назоваване - id est класифициране - води до неговото изопачаване. Оттук би следвало да заключим, че на Тльон науките - и дори разсъжденията - са немислими. Парадоксално, но факт: те съществуват, и то почти в неизброимо количество. С философските теории става както със съществителните в северното полукълбо. Самият факт, че всяка философия е поначало диалектическа игра, една Philosophie des Als Ob¹⁶, е допринесъл за тяхното умножаване. Има безброй системи, невероятни, но с изящен строеж или със сензационен характер. Метафизиците на Тльон не търсят истината или поне правдоподобното - търсят удивителното. Според тях метафизиката е дял от фантастичната литература. Те знаят, че една система не е нищо друго освен подчиняване на всички аспекти на Вселената на който и да е от тях. Даже изразът "всички аспекти" е неуместен, защото предполага невъзможното свързване на настоящия миг и миналите мигове. Неправомерно е и множественото число "миналите мигове", защото предполага друг вид невъзможна операция... Една от философските школи на Тльон дори отрича времето. Според нея настоящето е неопределено, бъдещето е реално само доколкото е настояща надежда, миналото е реално само доколкото е настоящ спомен¹⁷. Според друга школа е изтекло вече всичкото време и нашият живот е само смътен спомен или отражение, явно изкривено и непълно, на един необратим процес. Според трета историята на Вселената - а заедно с нея и нашият живот, и най-незначителните подробности в нашия живот - се пише от едно второстепенно божество за угода на някакъв демон. Според четвърта Вселената може да се сравни с тайнопис, в който не всички знаци имат значение, а истинно е само онова, което се случва веднъж на всеки триста нощи. Според пета школа, докато спим тук, ние бодърстваме другаде и така всеки човек е двама души.
         От многобройните учения на Тльон нито едно не е предизвикало такъв шум, както учението за материализма. Някои мислители са го изложили по-скоро страстно, отколкото ясно, сякаш става дума за някакъв парадокс. За да направи тая немислима теза по-разбираема, един ересиарх от единадесети век¹⁸ е съчинил софизма за деветте медни монети, чиято гръмка слава на Тльон се изравнява със славата на елеатските апории. Това "безподобно разсъждение" има множество варианти, които се различават по броя на монетите и находките; ето най-разпространения.
         Във вторник X минава по един безлюден път и изгубва девет медни монети. В четвъртък Y намира на пътя четири монети, леко зеленясали от падналия в сряда дъжд. В петък Z открива на пътя три монети. Същия петък сутринта X намира две монети в коридора на своята къща. От тази история ересиархът е искал да изведе реалността - id est непрекъснатостта - на деветте намерени монети. Нелепо е (твърдял той) да мислим, че четири от монетите не са съществували между вторник и четвъртък, три - между вторник и петък вечерта, две - между вторник и петък сутринта. Логично е да предположим, че те са съществували - макар и тайно, по необясним за хората начин - във всички мигове на тези три промеждутъка от време.
         Езикът на Тльон бил непригоден да изрази този парадокс; повечето хора изобщо не го разбрали. Защитниците на здравия разум се ограничили най-напред да отхвърлят истинността на разказа. Те твърдели, че това е словесна измама, почиваща върху неоснователната употреба на две нови думи, незакрепени от практиката и чужди на всяка строга мисъл - глаголите намирам и губя, в които се съдържа petitio principii¹⁹, защото предпоставят тъждеството на изгубените и намерените монети. Подчертавали, че всяко съществително (човек, монета, четвъртък, сряда, дъжд) има чисто метафорична стойност. Критикували коварния израз леко зеленясали от падналия в сряда дъжд, предпоставящ това, което трябва да се докаже: наличността на четирите монети между вторник и четвъртък. Изтъквали, че едно е сходство, а друго - тъждество, и формулирали един вид reductio ad absurdum²⁰, или хипотетичния случай, при който девет души изпитват девет нощи подред остра болка. Нима не би било абсурдно - питали те - да твърдим, че става дума за една и съща болка?²¹ Уверявали, че ересиархът бил подбуждан единствено от кощунственото намерение да припише божествената категория битие на няколко обикновени монети и че ту отричал множествеността, ту пък я допускал. Привеждали следния довод: ако сходството предполага тъждество, би трябвало също да приемем, че деветте монети са една-единствена.
         Макар и да изглежда невероятно, тези опровержения не били последни. Сто години след поставянето на проблема един мислител, не по-малко блестящ от ересиарха, но представящ ортодоксалната традиция, изказал твърде смела хипотеза. Според неговото сполучливо предположение съществува един-единствен субект и този неделим субект е всяко едно от съществата във Вселената, които пък са органи или маски на божеството. Х е и Y, и Z. Z намира три монети, защото си спомня, че ги е изгубил Х; Х открива две в коридора, защото си спомня, че другите вече са намерени... От Единадесетия том се разбира, че пълната победа на този идеалистически пантеизъм се обуславя от три основни фактора. Първият е отказът от солипсизъм; вторият - възможността да се запази психологическата основа на науките; третият - възможността да се запази култът към боговете. Шопенхауер (пламенният и трезв Шопенхауер) излага твърде сходна теория в първия том на Parerga und Paralipomena.
         Геометрията на Тльон включва в себе си две донякъде различаващи се науки: зрителна и осезаема. Последната, съответстваща на нашата геометрия, е подчинена на първата. Основа на зрителната геометрия е не точката, а равнината. Тази геометрия не познава успоредните линии и според нея, движейки се, човек изменя заобикалящите го форми. Основа на тамошната аритметика е понятието неопределени числа. Особено значение се придава на понятията по-голямо и по-малко, обозначавани от нашите математици с > и <. Твърди се, че самото броене променя количеството и превръща неопределеното в определено. Фактът, че при преброяването на едно и също количество различни индивиди получават еднакъв резултат, според психолозите е пример за асоциация на идеи или за добра памет. Вече знаем, че на Тльон субектът на познанието е единствен и вечен.
         В литературната практика също господства идеята за един-единствен субект. Книгите рядко носят подпис. Понятието плагиат не е познато - приема се, че всички творби са творение на един съществуващ извън времето анонимен автор. Понякога критиката измисля автори: избират се две различни произведения - например Даодъцзин и Хиляда и една нощ - приписват се на един и същ автор, а после добросъвестно се определя психологията на този интересен homme de lettres²²...
         Различават се и самите книги. Художествените имат един-единствен сюжет с всички възможни пермутации. Философските неизменно включват в себе си теза и антитеза, строго задължителните за и против на всяко учение. Книга, която не съдържа своята контракнига, се смята за незавършена.
         Вековното господство на идеализма, естествено, е оказало влияние върху реалността. В най-древните земи на Тльон е често явление удвояването на изгубени предмети. Двама души търсят молив; първият го намира, но не казва нищо; вторият намира друг молив, също тъй реален, но в по-голяма степен отговарящ на очакванията му. Тези вторични предмети се наричат хрьонири и макар и неугледни, са малко по-дълги. До неотдавна хрьонирите са били случайни рожби на разсеяността и забравата. Изглежда невероятно, че тяхното методично изработване датира едва от сто години, но именно така се казва в Единадесетия том. Първите опити били неуспешни. Съответният modus operandi²³ обаче заслужава внимание. Директорът на един от държавните затвори съобщил на затворниците, че в старото корито на една река има гробници, и обещал да освободи онези, които намерят там нещо ценно. Няколко месеца преди разкопките им показали снимки на това, което трябва да намерят. Този пръв опит доказал, че надеждата и користта могат да се окажат пречка; след едноседмичен труд с лопати и кирки бил изкопан само един хрьон - някакво ръждясало колело, датиращо от епоха след експеримента. Самият той се пазел в тайна, а по-късно бил повторен в четири училища. В три от тях претърпял почти пълен провал; в четвъртото (чийто директор починал скоропостижно в самото начало на разкопките) учениците изровили - или направили - една златна маска, един древен меч, две-три глинени амфори и зеленясалия и обезобразен торс на някакъв крал с надпис на гърдите, който засега никой не е успял да разчете. Така била установена непригодността на свидетели, запознати с експерименталния характер на разкопките... Масовите издирвания пораждат предмети с противоречива същност; днес се отдава предпочитание на индивидуалните и почти импровизирани търсения. Методичната изработка на хрьонири (се отбелязва в Единадесетия том) е оказала на археолозите рядка помощ. Позволила е да се проучва и дори да се изменя миналото, което сега е не по-малко пластично и покорно от бъдещето. Един любопитен факт: в хрьонирите от втора и трета степен - хрьонири, производни от друг хрьон, и хрьонири, производни от хрьона на някой хрьон - се усилват отклоненията на изходния хрьон; хрьонирите от пета степен са почти еднакви; хрьонирите от девета степен могат да се сбъркат с тези от втора; хрьонирите от единадесета степен се отличават с чистота на линиите, каквато не притежават оригиналите. Този процес е периодичен: хрьонът от дванадесета степен вече клони към израждане. По-особен и по-чист от всеки хрьон е понякога тъй нареченият ур - нещо, създадено по внушение, предмет, сътворен от надеждата. Голямата златна маска, за която споменах, е ярък пример за това.
         Предметите на Тльон се удвояват; те са склонни обаче и да изчезват или да губят известни черти, когато хората забравят за тях. Класически пример за това е един праг, който съществувал дотогава, докато на него стоял някакъв просяк, и който изчезнал след смъртта му. Понякога няколко птици, един кон са спасявали развалините на някой амфитеатър.

Салто Ориентал, 1940 г.

         Послепис от 1947 г. Горната статия излагам в същия вид, в който бе отпечатана в Антология на фантастичната литература от 1940 г., без други съкращения освен няколко метафори и своеобразно шеговито заключение, което днес звучи лекомислено. Толкова неща се случиха оттогава насам... Ще се огранича да ги припомня.
         През март 1941 г. в една книга на Хинтън, принадлежала на Хърбърт Аш, бе открито писмо, собственоръчно написано от Гунар Ерфьорд. На плика имаше пощенски щемпел от Оуру Прету; в това писмо се изясняваше напълно загадката на Тльон. Съдържанието му потвърждава хипотезата на Мартинес Естрада. Тази великолепна история започнала една вечер в началото на седемнадесети век в Люцерн или в Лондон. Било основано тайно благонамерено дружество (между чиито членове фигурирал Далгарно, а по-късно и Джордж Бъркли), което си поставяло за цел да измисли една страна. Мъглявата първоначална програма обхващала "херметическите учения", филантропията и кабалата. От този ранен период датира любопитната книга на Андрее. След няколко години тайни събрания и предварителни обобщения станало ясно, че за да се създаде цяла страна, не стига едно поколение. Решено било всеки от учените, участвуващи в дружеството, да си избере по един ученик, който да продължи делото. Принципът на приемственост се наложил; след два века гонения братството се възражда в Америка. Около 1824 г. в Мемфис (щата Тенеси) един от членовете му беседва с милионера аскет Езра Бъкли. Той го изслушва с известно пренебрежение и се надсмива над скромността на проекта. Заявява, че в Америка е нелепо да се измисля страна, и предлага да измислят планета. Към тази колосална идея прибавя още една, рожба на неговия нихилизъм²⁴ - грандиозното начинание да се пази в тайна. По същото време били пуснати двадесетте тома на Encyclopaedia Britannica; Бъкли подсказва идеята да бъде съставена методична енциклопедия на въображаемата планета. Той ще им завещае своите златоносни планини, своите плавателни реки, своите ливади, пълни с бизони и бикове, своите негри, своите публични домове и своите долари, но при едно условие: "Делото няма да се обвързва с измамника Исус Христос." Бъкли не вярва в Бога, но иска да докаже на несъществуващия Бог, че простосмъртните са способни да сътворят цял свят. Бъкли бива отровен в Батън Руж през 1828 г.; през 1914 дружеството разпраща на членовете си - триста на брой - последния том от Първата енциклопедия на Тльон. Изданието е тайно: неговите четиридесет тома (най-грандиозното човешко творение) трябвало да послужат като основа на друго, по-изчерпателно, написано вече не на английски, а на някой от езиците на Тльон. Този обзор на един въображаем свят засега се нарича Orbis Tertius, а един от неговите скромни демиурзи е бил Хърбърт Аш - било като агент на Гунар Ерфьорд или като член на дружеството. Изпратеният му екземпляр от Единадесетия том по-скоро идва да подкрепи второто предположение. А останалите томове? През 1942 г. едно след друго се случиха много неща. С особена яснота си спомням едно от първите и ми се струва, че го възприех като някакво предзнаменование. Това се случи в едно жилище на улица Лаприда на фона на висок и светъл френски прозорец, гледащ на запад. Принцеса Дьо Фосини Люсенж беше получила от Поатие сребърната си посуда. От дълбокия сандък, облепен с чуждестранни марки, една след друга се появяваха изящни неподвижни вещи: сребро от Утрехт и Париж със свирепа хералдическа фауна, един самовар. Сред всичко това - с едва доловимо пърхане на спяща птица - тайнствено трепкаше компас. Принцесата го виждаше за пръв път. Синята стрелка се стремеше към магнитния север; металната кутия беше вдлъбната; буквите върху циферблата съответствуваха на една от азбуките на Тльон. Такова бе първото нахлуване на фантастичния свят в реалния. Една обезпокояваща случайност ме направи свидетел и на второто. То стана няколко месеца по-късно в кръчмата на един бразилец в Кучиля Негра. С Аморим се връщахме от Санта Ана. Реката Такуарембо бе придошла и това ни принуди да изпитаме (и да изтърпим) първобитното му гостоприемство. Съдържателят ни сложи скърцащи походни легла в голямо помещение, задръстено от бурета и мехове. Легнахме си, но чак до зори не можахме да заспим заради един пиян гост, който отнякъде ту изригваше заплетени ругатни, ту пък пееше откъслеци от милонги²⁵ - по-точно от една и съща милонга. Ние, естествено, си обяснихме тази нескончаема врява с действието на огнената ракия на собственика... На разсъмване мъжът лежеше мъртъв на чардака. Дрезгавият му глас ни бе заблудил - беше млад момък. Докато е буйствал, от кожения му пояс бяха изпадали няколко монети и лъскав метален конус колкото зарче. Някакво момче се опита да вдигне конуса, но не успя. С мъка го повдигна един мъж. Аз го подържах няколко минути на дланта си - спомням си, че конусът беше непоносимо тежък и че дори след като го оставих, продължавах да го усещам. Спомням си и отчетливия кръг, отпечатал се върху кожата ми. Този съвсем малък и същевременно толкова тежък предмет предизвикваше неприятно чувство на погнуса и страх. Един от местните жители предложи да го хвърлим в буйната река. Аморим обаче го купи за няколко песо. За умрелия никой не знаеше нищо друго, освен че "идваше от границата". Тези малки и много тежки конуси (направени от непознат метал) са изображение на божеството в някои религии на Тльон.
         Тук приключва личната част на моя разказ. Останалото е в паметта (ако не в надеждата или в страха) на всичките ми читатели. Нека само припомня или отбележа последвалите събития със съвсем кратки думи, които всеобхватната колективна памет ще обогати и развие. През 1944 г. някакъв сътрудник на вестник The American (Нашвил, щата Тенеси) открил в една мемфиска библиотека четиридесетте тома на Първата енциклопедия на Тльон. И до днес се водят спорове дали това откритие е било случайно, или е станало със съгласието на основателите на все още мъглявия Orbis Tertius. По-правдоподобно е второто. В мемфиския екземпляр са изпуснати или смекчени някои невероятни факти от Единадесетия том (например множенето на хрьонирите); логично е да предположим, че тези корекции отговарят на замисъла да се представи един свят, който да не е прекалено несъвместим с реалния. Разпръсването на предмети от Тльон в различни страни по всяка вероятност ще допълни тоя замисъл...²⁶ Факт е, че световният печат даде небивала гласност на "находката". Учебници, антологии, обзори, дословни преводи, авторизирани и незаконни препечатки на Най-великото творение на човечеството засипаха и продължават да засипват Земята. Много скоро действителността започна да отстъпва в някои точки. Тя просто жадуваше да отстъпи. Преди десет години беше достатъчно някакво симетрично построение с привидна строгост - диалектически материализъм, антисемитизъм, нацизъм, за да бъдат омаяни хората. Как да не приемеш Тльон, подробното и пространно описание на една добре устроена планета? Безполезно е да възразяваме, че действителността е също тъй устроена. Може би е, но съобразно с божествени закони - сиреч нечовешки закони, - които никога не ще проумеем. Дори и да е лабиринт, Тльон е лабиринт, измислен от хора, лабиринт, предназначен да бъде разгадаван от хората.
         Съприкосновението и привикването с Тльон разрушиха нашия свят. Очаровано от неговото съвършенство, човечеството все повече забравя, че това е съвършенство на шахматисти, а не на ангели. В училищата вече проникна "първоначалният език" (предполагаемият) на Тльон; хармоничната (и пълна с вълнуващи събития) история на Тльон вече е заличила онази, която се преподаваше през моето детство; едно измислено минало вече изтиква от паметта другото, за което нищо не знаем със сигурност - дори и това, че е лъжливо. Нумизматиката, фармакологията и археологията претърпяха промени. Мисля, че и биологията и математиката чакат своите превращения. Една пръсната навред династия от самотници промени облика на света. Нейното дело продължава. Ако предчувствията не ни лъжат, след сто години някой ще открие стоте тома на Втората енциклопедия на Тльон.
         Тогава от нашата планета ще изчезнат английският и френският и дори испанският език. Светът ще бъде Тльон. Аз не искам да зная, в тихите дни в Адроге продължавам да редактирам един плах превод в духа на Кеведо (превод, който не мисля да печатам) на Urn Burial²⁷ от Браун.

---

¹ Трети свят (лат.). [горе]
² Урало-алтайски езици (англ.). [горе]
³ Съвкуплението и огледалата са отвратителни (англ.). [горе]
⁴ Земеописание (нем.). [горе]
⁵ Сайлас Хейзлам, История на страната, наричана Укбар (англ.). [горе]
⁶ Хейзлам е публикувал също A General History of Labyrinths. - Б. а. [горе]
⁷ Увлекателни и достойни за прочит бележки за страната Укбар в Мала Азия (нем.). [горе]
⁸ Съчинения (англ.). [горе]
⁹ Капанга - наемен бандит (порт.). [горе]
¹⁰ Първа енциклопедия на Тльон. Том ХI. Хлаер-Джангр (англ.). [горе]
¹¹ Nouvelle Revue Francaise. [горе]
¹² По нокътя познаваме лъва (лат.). Тук смисълът е: по нокътя да възстановим лъва. [горе]
¹³ Прекрасен нов свят (англ.). [горе]
¹⁴ Праезик (нем.). [горе]
¹⁵ Тоест (лат.). [горе]
¹⁶ Философия на Като че ли (нем.). [горе]
¹⁷ Ръсел, The Analysis of Mind (Анализ на съзнанието), 1921, с. 159, допуска, че нашата планета е създадена само преди няколко минути и е населена с хора, които "си спомнят" едно илюзорно минало. - Б. а. [горе]
¹⁸ Според дванадесетичната система век е периодът от сто четиридесет и четири години. - Б. а. [горе]
¹⁹ Доказателство от недоказаното (лат.). [горе]
²⁰ Довеждане до абсурд (лат.). [горе]
²¹ Днес една от църквите на Тльон платонистично твърди, че реално съществуват само определена болка, определен зеленикав оттенък на жълтото, определена температура, определен звук. Всички хора в шеметния миг на съвкуплението са един и същ човек. Всички хора, които повтарят някой ред от Шекспир, са Уилям Шекспир. - Б. а. [горе]
²² Писател, литератор (фр.). [горе]
²³ Начин на действие (лат.). [горе]
²⁴ Бъкли бил свободомислещ, фаталист и защитник на робството. - Б. а. [горе]
²⁵ Милонга - популярни в Аржентина и Уругвай песен и танц, изпълнявани под съпровод на китара. [горе]
²⁶ Естествено, остава проблемът за материята на някои предмети. - Б. а. [горе]
²⁷ Погребални урни (англ.). [горе]