Лирическият фрагмент "Кубла хан" (петдесет и няколко римувани неравносрични стиха с изящна прозодия) се е присънил на английския поет Самюел Тейлър Колридж в един летен ден на 1797 година. Колридж пише, че по това време се бил усамотил в една ферма в околностите на Ексмур; поради някакво неразположение се наложило да вземе наркотик; сънят го оборил малко след като бил прочел един пасаж от Пърчас, където се разказва за някакъв дворец, построен от Кубла хан, императора, който на Запад дължи славата си на Марко Поло. В съня на Килридж случайно прочетеният текст започнал да се разраства и множи; пред спящия човек се нижели зрителни образи и просто думи, които ги изразяват; след няколко часа Колридж се събудил с убеждението, че е съчинил или усвоил поема от около триста стиха. Помнел ги с необикновена яснота и успял да запише фрагмента, който намираме между творбите му. Неочаквано посещение прекъснало работата му, а по-късно вече не можел да си спомни останалото. "Открих с немалка изненада и огорчение - разказва Колридж, - че макар и смътно, си спомням в общи черти видението, но всичко останало, с изключение на осем или десет отделни редове, беше изчезнало, както кръговете по повърхността на река, в която е хвърлен камък, и - уви! - вече не можеше да бъде възстановено." Суинбърн е почувствувал, че съхранените стихове са най-съвършеният образец на музиката на английския език и че който е способен да ги анализира, би могъл (метафората принадлежи на Джон Кийтс) да разплете небесна дъга. Да се превеждат или преразказват поеми, чието главно достойнство е музиката, е безсмислено, а може би и вредно; нека засега само отбележим, че Колридж е получил насън една безспорно блестяща страница.
          Този случай, макар и необикновен, не е единствен. В психологическата студия "The World of Dreams" Хавелок Елис го е сравнил със случая с цигуларя и композитора Джузепе Тартини, комуто се присънило, че Дяволът  (негов слуга) изпълнил на цигулка чудна соната; когато се събудил, съновидецът извлякъл от своя несъвършен спомен "Il Trillo del Diavolo"¹. Друг класически пример за безсъзнателна дейност на мозъка е случаят с Робърт Луис Стивънсън, комуто един сън (както самият той съобщава в "Chapter on Dreams"²) е подсказал сюжета на "Olalla", а друг, през 1884 - сюжета на "Jekyll and Hyde". Тартини се е опитал да възпроизведе в будно състояние музиката, чута насън; Стивънсън е получил насън сюжети, тоест общи форми; по-сроден на словесното внушение на Колридж е сънят на Кадмон, за който разказва Беда Достопочтени ("Historia ecclesiastica gentis Anglorum"³, IV, 24). Това се е случило в края на седмия век в мисионерската и войнствена Англий на саксите. Кадмон бил прост овчар, вече не млад; една вечер той избягал от някакво празненство, защото предвиждал, че ще му връчат арфата, а знаел, че не умее да пее. Легнал в яхъра между конете, но щом заспал, някой го повикал по име и му заповядал да пее. Кадмон отвърнал, че не умее, но гласът казал: "Пей за началото на Сътворението." И тогава Кадмон произнесъл стихове, които никога не бил чувал. Когато се събудил, той ги помнел и успял да ги повтори пред монасите от съседния манастир "Хилд". Не умеел да чете, но монасите му обяснявали откъси от Свещената история и той "ги преживял като кротко животно и ги превръщал в дивни стихове, и така възпял сътворението на света и човека и цялата история на Битие, и Изхода на синовете Израилеви, и влизането им в Обетованата земя, и още много неща от Писанието, и въплъщението, страданието, възкресението и възнесението Господне, и пришествието на Светия Дух, и поученията на апостолите, а също ужаса на Страшния съд и ужаса на мъките адови, блаженството на рая и милосърдието и гнева на Бога." След години Кадмон предсказал часа на смъртта си, която го споходила по време на сън. Да се надяваме, че отново се е срещнал със своя ангел.
          На пръв поглед сънят на Колридж може би няма да ни учуди толкова, колкото сънят на неговия предшественик. "Кубла хан" е прекрасна творба, а деветте реда на химна, осенил Кадмон, едва ли притежават друго достойнство освен това, че са плод на един сън; но Колридж е бил вече поет, а на Кадмон е било открито бъдещето му призвание. Има обаче едно обстоятелство от по-късно време и то въздига до непостижимост чудото на съня, породил "Кубла хан". Ако това обстоятелство е достоверно, историята на Колриджовия сън предшествува с много векове самия Колридж и още не е приключила.
          Поетът е имал това съновидение през 1797 година (според някои през 1798 година), а през 1816 е публикувал разказа си за него като обяснение или оправдание за незавършеността на поемата. Двадесет години по-късно в Париж излиза във фрагменти първият на Запад превод на една от онези всеобщи истории, с които е така богата персийската литература - "Кратко изложение на истории" от Рашидеддин, датиращо от четиринадесети век. На една от страниците четем: "На изток от Чжунду Кубла хан издигнал дворец по план, който видял насън и съхранил в паметта си." Това е написал везирът на Газан Махмуд, потомък на Кубла.
          През тринадесети век един монголски император сънува дворец и построява дворец според видението си; през осемнадесети век езин английски поет, който не е могъл да знае, че тази постройка е била вдъхновена от един сън, сънува поема за същия дворец. В сравнение с тази симетрия, която борави с души на спящи хора и обхваща континенти и векове, всичките възнесения, възкресения и явления от религиозните книги не значат според мене нищо или почти нищо.
          Какво обяснение ще предпочетем? Онези, които поначало отхвърлят свръхестественото (аз винаги съм се стремял да принадлежа към тази общност), ще сметнат, че историята на двата съня е съвпадение, рисунък, породен от случайността, както очертанията на лъвове или на коне, които приемат понякога облаците. Други ще заключат, че поетът по някакъв начин е научил, че императорът е сънувал двореца, и е казал, че е сънувал поемата, за да прикрие или оправдае с тази блестяща измислица незавършеността и фрагментарността на стиховете.⁴ Това предположение е правдоподобно, но то ни задължава да приемем съвсем произволно съществуването на текст, неизвестен на синолозите, където Колридж е могъл да прочете още преди 1816 година за съня на Кубла.⁵ По-привлекателни са хипотезите, които надхвърлят рамките на рационалното. Може да допуснем например, че след като дворецът е бил разрушен, душата на императора и проникнала в душата на Колридж, за да възстанови той двореца с думи, по-трайни от мрамора и метала.
          Първият сън е привнесъл в реалността един дворец; вторият, настъпил след пет века - една поема (или началото на поема), подсказана от двореца; в сходството между сънищата прозира някакъв план; в огромния промеждутък от време - свръхестественият характер на неговия изпълнител. Да се опитаме да прозрем целта на този безсмъртен или на този дълголетник, би било навярно колкото дръзко, толкова и безполезно, но с право можем да се усъмним в успеха на неговото начинание. В 1691 година отец Жербийон от Христовото войнство установил, че от двореца на Кубла хан са останали само развалини; от поемата, както знаем, са оцелели едва петдесет стиха. Подобни факти ни позволяват да предположим, че веригата от сънища и дела не е достигнала своя край. На първия съняващ е било изпратено в нощта видението на двореца и той е построил двореца; на втория, който не е знаел за съня на своя предшественик - поемата за двореца. Ако тази схема е вярна, в една нощ, от която ни делят векове, някой ще сънува същия сън и без да подозира, че и на други са го сънували, ще го въплъти в мрамор или в музика. Може би веригата от сънища няма край, може би ключът е в последния сън.
          След като написах горните редове, виждам или ми се струва, че виждам и друго обяснение. Може би един още неразкрит на хората образец, един вечен обект (за да си послужа с термина на Уайтхед) прониква постепенно в света; първата му изява е бил дворецът; втората - поемата. Ако някой би могъл да ги сравни, той би видял, че по същество те са тъждествени.

---

¹ "Трелите на дявола" (ит.) - Б. пр. [горе]
² "Глава за сънища" (англ.) - Б. пр. [горе]
³ "Църковна история на англите" (лат.) - Б. пр. [горе]
⁴ В началото на деветнадесети век или в края на осемнадесети вик на читателите с класически вкус поемата "Кубла хан" е изглеждала доста по-абсурдна, отколкото днес. В 1884 година Трейл, първият биограф на Колридж, е можел още да напише: "Чудноватата поема "Кубла хан", плод на съновидение, едва ли е нещо повече от психологически куриоз." - Б. а. [горе]
⁵ Виж Джон Ливингстън Лоус, "The Road to Xanadu" ("Пътят към Чжунду"), 1927, с. 358, 585. - Б. а. [горе]