Кажете ми, от Сътворението насам има ли нещо по-трудно на този свят от диалога? Има ли нещо, което да изисква повече жертви, повече компромиси? Кое според вас е по-лесно: да построиш египетска пирамида, или да замълчиш, да изслушаш другия, като прекъснеш за малко своя диалог - защото ние всички постоянно „монологизираме“? Можеш ли да допуснеш, че събеседникът ти е на друго мнение, дори противоположно на твоето... Историята, както знаем, е пълна с герои и великомъченици, но съвсем малко в нея са людете, пренебрегнали своята правота, поставили истината на другия над собствената си истина. Това са философи или пък светци...
       Демокрацията (или още властта на народа!) се осъществява толкова трудно, не защото е трудно народът да завземе властта (това при всички случаи става чрез революция!), а защото тази власт може да се съхрани само след като бъде точно определено понятието „народ“. А то може да се определи само чрез диалог. Ето защо в историята на човечеството революциите са много повече, отколкото са демократичните общества. И колкото и да е парадоксално: нито една революция досега не е била непосредствено последвана от истински демократичен строй. Всеки път е било необходимо доста време - десетилетия и дори векове, за да се приучи даденото общество към диалог, към уважение на противоположните мнения, да се откаже от нетърпимостта. Нима е толкова трудно за хора като нас, преминали през толкова физически и духовни страдания, да се откажем от демона на нетърпението? Да кажем: „Изслушай ближния си, както би изслушал себе си“!? В крайна сметка демокрацията не е нищо друго освен диалог - действие, при което мнозинството слуша внимателно, любезно и с уважение (а уважението ражда и самоуважение!) критичното мнение на малцинството. Това е демокрацията.