На Томас Едуардс Уанинг

Представете си как бурята се скита тревожно по небето
като куче, което си търси подслон,
чуйте я как ръмжи.

Представете си как изглежат мангровите острови,
безмълвни под светкавиците, някъде там,
скупчени на черни, неприветливи групички,

и само от време на време се пробужда чапла,
отърсва пера и промърморва нещо неясно,
докато водата наоколо блести.

Представете си булеварда с малките палми
засадени в редици, ненадейно преобразени
в шепа оглозгани рибешки кости.

Там вали. Булевардът
с разбити тротоари и бурени в пукнатините
е ведро мокър, освежено морето.

Бурята вече отминава в поредица
от кратки, лошо осветени бойни сцени,
всяка от тях в "различна част на полесражението".

Представете си някой, който спи на дъното на лодка,
завързана за морския кей или за мангров корен;
представете си, че той е невредим, спокоен.