Ревът на прибоя не го впечатлява,
нито светът така различен от век на век.
Той бяга, бяга на юг, придирчив, непохватен,
със сдържана паника, ученик на Уилям Блейк.

Плажът цвърчи като мас. Там отляво
вълните се разбиват във водни пръски
и мокрят крехките му черни крака.
Той бяга вторачен в своите пръсти.

Гледа, всъщност, песъчинките по брега,
където Атлантикът (ненужни детайли няма)
отстъпва все по-назад. И докато бяга,
той следи зрънцата сред морската пяна.

Светът е обгърнат в мъгла. А после светът
е ведър, просторен и ясен. Всеки ден
има прилив и отлив. Той не се интересува.
Човката му е насочена; той е съсредоточен

в търсене на нещо, нещо, нещо.
Бедната птица. Тя е напълно луда.
Милионите песъчинки са бели, черни, жълти и сиви,
размесени с розов кварц и аметистова слюда.