... бродирана природа... гобленов пейзаж

- Пейзаж като изкуство, Сър Кенет Кларк

Януари, Природата изниква пред очите ни,
тъй както някога пред техните:
всеки инч запълнен от растителност -
листа големи, малки и гигантски,
сини, синьозелени, масленозелени,
тук-там с по-ярки ивици и жилки
или сатенени от долната страна;
грамадни папрати,
тъмносребърни, релефни,
а също и цветя като огромни водни лилии
увиснали във въздуха - всъщност сред шумака -
лилаво, жълто, розово, две жълти,
ръждиво и светло зеленикаво;
плътни, но ефирни; като току-що завършени
и снети от статива.

Синкаво небе, премрежено,
фон за въздушните детайли,
полегати арки, бледо зеленикав счупен кръг,
дузина палми, смугли, тумбести, но нежни;
и кацнали ей там, в профил, зяпнали,
мълчат великите емблематични птици,
наперени, накокошинени от видимата си страна,
едноцветни или пък петнисти.
Но на преден план стои Грехът:
пет черни дракона до масивни канари.
Канарите са обсипани с лишеи, сиви лунни кратери,
концентрични, застъпващи се,
застрашени изотдолу от мъха
като прелестен алмазен адски пламък,
отгоре обсадени
от пълзящи лозови филизи, несиметрични и изящни,
"едно листо - да, едно - не" (на португалски).
Гущерите са затаили дъх; всички те следят
по-дребничката, женската, обърната със гръб към тях,
порочната опашка вдигната нагоре
червена като нажежена жица.

Ето така християните, корави като пирони,
мънички като пирони, лъскави,
със скърцащи доспехи, са стигнали дотук
и са открили, че мястото не им е непознато:
без интимни срещи, без беседки,
без череши и лютни,
но въпреки това, съответстващо
на древен блян за богатство и разкош
вече демоде, когато са напусанли дома си -
богатство, плюс чисто ново удоволствие.
Направо след неделната служба, тананикайки навярно
L'Homme arme или нещо от сорта,
те са скочили да късат пищното платно,
за да си хванат по индианка -
тези дребнички, умопобъркващи жени, които викат,
викат една друга (или птиците са се събудили?)
и се оттеглят все по-навътре в джунглата.