Ikka meenuvad minutid,

millal

viras vikerkaar

üle vee.

Me seisime raudsel sillal.

Sinu ees oli

raudne tee.

Aeg raputas aardeid mu ette.

Sinu ees oli

raudne tee.

Raudsillal

viskasin vette

ma punakorallidest

kee.

Kõik mu aegade aarded on hallid.

Jumet

pole ka jumalatõel.

Veepõhjas

vaid punakorallid

vahel viravad

Emajõel.

И си спомням ония минути,
когато
над реката тихо
висне дъга.

Стояхме на моста. Лято.
Твоят път беше
строг – и тогаз

за мен отредиха съкровища скрити.
Твоят свят...
недостъпна стена!

От моста далечен
мятах искрици –
коралите алени,
моят ден и тъга.

Отшумяха ефирните страсти.
По лицето
пропълзяха отломки от смях.

В Емайъги
отразяват се властно
коралите мои!
Блестят!

 

 

 

 

 

 

---

 

^* Emajogi /ест./ – най-голямата река в Естония.
Протича през град Тарту в Южна Естония, университетски
и културен център, шеговито наричан литературна
столица на Естония, където твори и Бети Алвер. /Б.пр./

 

 

 

върни се | продължи