Seal, kus pööriputk ja loogas pajud

peegelduvad Pedja mustas vees -

sinna jooksen ikka pakku ajul,

kui mu hinges umbne viha keeb.

Kas mind rõhub ahas toakoobas,

rasvaving ja haisev murulauk,

elu rammalt, loiult roomav roobas,

nurjund ootus, hargnev sukaauk –

Pedja! Pedja! sinu kaldaliiva

tallad tambivad siis tusapalangu,

sinu öised, laisad lainetiivad

viivad minema mu vihavalangu.

Mul on äkki võlusõnu üleliia,

imet sõrmedes kui hanges lund.

Pillun võimatusi sinna-siia,

kuni huugama lööb hommiktund.

See on vabrik teispool lubjakuuri,

kaugest metsast tõuseb õhkuv kirm.

Jooksujalu tõttan jälle puuri,

hinges vastse päeva vastne hirm.

Jälle tahmana mu peale viha vajub,

tuhm kui tuhk, ma sorin tuhka lees.

Mina?... Ei, ma olen seal, kus loogas pajud

peegelduvad Pedja mustas vees.

Там, дето върбите свеждат клони,
на Педия водите проблясват.
Изтичвам на кея,щом гняв ме подгони,

да светне добро в очите ми.

Дали в стаите – пещери древни,
души ме шетня и грубост?
Пълзенето – в блато всекидневно
или жалба по изгубена хубост?

Педия! Педия! Брегове от пясък –
по тях стривам с нозе мрачината.
Твоите нощи с криле от блясък,
тихо отмиват от мен злината.

Огорчените думи леко излитат –
с чудни пръсти стопена пряспа.
Възможности нови привличат -
ускореният пулс бие ясно.

Но ето – дочувам сирена отсреща.
Мъгла над горите се плъзва.
Тичам задъхана – пак към клетката
от ядове и плач – да се смръзнеш.

И тъмна злост бавно връхлита –
из мъртво огнище в пепелта ровя.
Но защо?... Аз съм там при върбите!
Педия – моя свидна опора!

---

^* Pedja /ест./ - река в Естония, в Йъгева,
родното място на поетесата. /Б.пр./

върни се | продължи