Küll ma otsisin eluarvu,

            küll ma jagasin jagamatut –

kuni taipasin tasahilju,

            et sa leiad saatuse summa,

kui korrutad välgujoaga

            oma elu surmkümmend suudlust,

                        hullsada ilusat hetke

            ja tummtuhat valutuiget.

Все търсех точното число,
            делях неотделимото,
додето тихо се досетих,
            че на съдбата сумата намираш,
щом умножиш потока мълнии
            по тъмните целувки на смъртта
                        в живота си,
            и мигове неповторими,
с онази болка, в тебе тътнеща.

върни се | продължи