Изгубил и последния си син,
повярва Йов: от днес смъртта
утеха ще му бъде.
Със нея се сближи,
започна мъката си да споделя.
Реши, че друг живот го чака:
без рискове, съвети и мечти,
без старите и нови грехове.
И вярата му залиня,
престана да му бъде крепост.
Изгубила желания, плътта
напусна тленното му тяло.
Очите се склопиха. Застинаха ръцете.
И в другия живот премина Йов,
без капка съжаление,
без капка разум -
тъй както са се раждали и както са умирали
дедите ни,
преди да дойде Бог.