на Анхел Гинда

Обителта от думи, нажежено склещила действителния образ,
изпълва с лабиринти бляновете,
скрива с коридори смислите.
Под ключ от бягство слага
магичната действителност
и я обвива в крехък декаданс.
Привички, правени по мярка
на обществения устрем, който ги владее,
който ги насочва слепи
към потомството.
Призракът, населващ тишините^o,
ходи бос, безшумно,
не излиза в кредитите,
нито пък по вечеринките се появява.
Главно действащо лице на страховете
и на раните, отсъстваща заглавна буква
на заглавията. Не се плаши
от присъщата тъма
на истинската светлина,
онази, невъзможна да се скрие.
Социално лицемерие
на изкуствата,
които се отказват
от своя Олимп.