Животното тича, минава, умира.
И настъпва страшният студ,
страшният студ на нощта и мрака.
Птицата лети, минава, умира.
И настъпва страшният студ,
страшният студ на нощта и мрака.
Рибата плува, минава , умира.
И настъпва страшният студ,
страшният студ на нощта и мрака.
Човекът яде, спи, умира.
И настъпва страшният студ,
страшният студ на нощта и мрака.
Небето е светло, очите затворени,
звездата блести.

Студът е долу, светлината високо.
Човекът е отминал, сянката изчезнала.
Затворникът най-после е свободен.

О, Квум, Квум, чуй нашия зов!