„Да си запалиш къщата и да заминеш
на Изток.“ – Кенет Уайт

Щях да махна с ръка и да замина,
даже нямаше да си подпалвам къщата,
нямаше да се сбогувам,
да си вземам талисмани,
да си разчиствам сметките,
да се суетя с думи и жестове;
щях да замина на Изток или на Север,
в себе си щях да замина,
в книгите,
в съмнителни математически формули;
щях да намеря начин да се скрия,
да се маскирам;
щях да се заема с фалшифициране
на ценности,
със смислообразуване,
с нелегален трафик на идеи
за поетично живеене… Но сега е друго,
сега е любов от пръв поглед
към заледеното клонче на туята,
към острите скули на планината,
към тебе, който си
денонощно различен от мене
и в очите ти има толкова много зелено,
че магнитният полюс
лекичко се премества
и обезпокоява прелетните птици.