Всичко затрупва снегът, опакова го
и не знаеш селска кръчма ли дреме отдолу
или Райхстага. Сателитните антени
са оформени като панделки
и в твърдите кутии на жилищните кооперации
подаръкът шава –
може би кученце ще получи някой
или някой самотник с трескави пръсти
разопакова утрото – лавина от музика
предизвиква слухът му напрегнат
и в нея потъва,
изгубва се в Алпите на илюзиите…
Като спасители
ровят в кофите за боклук клошарите
и изваждат в последния миг
дишаща още тетрадка от първи клас,
в която мама е по-красива отвсякога.
Толкова много Родина има под тоя сняг
и нито следа от държава.