Стоглав, денят е вече тук – проблясват люспите му
в езерото синьо на небето;
очите му, присвити присмехулно, излъчват светлина,
по-жълта от луната,
цъфти лютиче в пространството на мисълта му
и буреносни облаци прииждат от сърцето.
В такива дни просветват покривите като слюда
и къщите из корен се отскубват,
потеглят цели градове
и цели континенти се изгубват,
и маранята на неделята ги гълта.
В такива дни – великолепен и нехаен се събуждаш,
и пееш в банята – прозрачен и безумен,
вариш кафе, преглеждаш Унамуно
и се влюбваш
в представата за своето безсмъртие,
което е проникнало навсякъде
и свързва пода и тавана –
сталагтон от въздух.
В такива дни светът
със песимистите тържествено си взема сбогом,
а после храни кучето си
и приглася на щу