Йордан Ефтимов

рецензии

Литературен клуб | нова българска проза | страницата на автора

 

СЕРИАЛЪТ "ХАЙКА ЗА ВЪЛЦИ"

 

Йордан Ефтимов

 

 

          Блед филм. Белезникав. Както вече се изказаха критици, заснет е като телевизионен театър. Върху един реалистичен роман, ползващ множество хватки (използва се сказ, т.е. разказване от името на героите, с техните диалектни особености, способност да си спомнят само някои парчета от една случка и т.н.), преплитащ чудесно комичното с трагичното, е изфабрикуван псевдоепически филм. Филмът не удържа дори сравнението с други български сериали - "Пътят към София", "Записки по българските въстания" или "Капитан Петко войвода". Смешната хайка от романа е преведена във фалшиво епичната хайка във филма. Актьорите през цялото време гледат уплашено и не знаят какво да правят. Режисьорската безпомощност усилва предварителните проблеми по екранизацията на подобно литературно произведение. Тематично чужд на младите днес, филмът не прави нищо, за да ги привлече. Той се точеше досадно, героите бяха като с отрязани езици, сякаш ставаше дума за костюмен филм. Имам чувството, че актьорите се страхуваха да не изглеждат смешни, а героите на Ивайло Петров са точно такива - диви и примитивни, но описани с известна любов, хора със своите странности и налудности. Но може ли Чочо Попйорданов да престане  да бъде готин?
          Същите проблеми създава на кинаджиите и Вазов.
          В "Хайката" на Ивайло Петров попът запява като мексиканец, с почти женски глас, несъответстващ на орангутанската му брада. Един бивш военен има странния навик да си плюнчи трите пръста, друг герой се гордее с това, че са го млатили в казармата. Цялото комично се е изпарило във филма. Как да бъдат визуализирани тези подробности, авторите на филма явно не знаят. Навсякъде те осериозняват пълнокръвната картина на литературния текст. Сватбата, която беше описана в първата серия, приличаше много повече на сватбата от филма "Време разделно", отколкото на сватбата от романа на Ивайло Петров. Никой от читателите на романа не би могъл да разпозае във филма света на Ивайло Петров. Сама по себе си музиката към филма е много добра, но тя също предлага една чужда на Ивайло Петров интерпретация. Получи се като "Дунав мост", където романтичната песничка на Маричков се биеше с всичко останало във филма.

 

 

 

Електронна публикация на 19. януари 2001 г.
г1998-2015 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]