Пейката е празна. Паркът е пуст. Наоколо е тъмно.
          Една черна ръка без тяло изскача от нощта и оставя разтворена черна книга върху пейката. И изчезва.

          Тя се събужда и си спомня. Книгата! Книгата! Книгата! Върху пейката. И излиза.

                                                                       (Ще се изгубите в книгата)

          Книгата я чака – черна и разтворена. Тя я вдига...

------------------------------------ Писък ----------------------------------

          Къде е? Стаята е без прозорци, без врати. Къде е? В света? Вън от него? Светът е вътре. В нея. Тя е светът.

          По стените висят картини от нейното минало, от нейното бъдеще, от неизживяните животи, от незиброимите възможности, от другите животи, за които тя не знае. Небето е сиво и ниско, земята е мъртва – изгнила, продънена, дъсчена. Стените варосани се стесняват и я притискат.

          Лумват пурпурни пламъци в нея – около й – изпепеляват света. Няма вода. Въздухът бавно й свършва.

          Стените се разтапят, таванът хвръква, подът се рони на пепел. И тя изпада от света, полита...
                                                                                               надолу
                                                                                               надолу
                                                                                               надолу

          Черната ръка изскача от мрака, улавя я в полет и хлопва кориците й.