Светофарът просветна. Единствената кола - черно, новичко, лъскаво беемве - рязко потегли и всичко стана за миг. На капака на автомобила вече лежеше мъж, който бавно се претърколи и падна по очи на тротоара. Жертвата пририта безпомощно с левия си крак, присви пръстите на дясната си ръка и повече не помръдна.
         Един човек на две-три метра от светофара стана свидетел на катастрофата и се затича към падналия, спря и изведнъж се втурна към колата, нанесла удара, замаха объркано и отчаяно с двете си ръце.
         Шофьорът, набил спирачките, изскочи от колата и затича към жертвата. Очевидецът го пресрещна, стиснал юмруци.
         - Ранен ли е?! - попита задъхан шофьорът.
         - А-а, и питаш!… - кресна очевидецът и се хвърли към мъжа, хвана го за реверите на скъпото сако и яростно го раздруса, като крещеше: - Убиец! Мародер! Не те е срам! Разстрел за такива като теб!!!
         - Ама… чакайте… - отбраняваше се неумело шофьорът, като отстъпваше назад, преплитайки крака. - Аз не го видях… изобщо не разбрах как стана…
         - Убиец! - крещеше гневно мъжът.- Знаеш ли кой е той, бе?! Знаеш ли?! А?!
         - Не… - вдигна виновно рамене разтреперания от вълнение шофьор, като застина в очакване.
         - Брат ми! - изхлипа очевидецът и скри лицето си в ръце, затресе се от беззвучен, отчаян плач.
         - Съжалявам! - сведе глава шофьорът.
         - Съжалявал! Ти уби брат ми, бе! - задъха се очевидецът.
         - Може пък да е жив, а?… - предположи плахо шофьорът.
         - Ти си убиец! - закрещя отново очевидецът и поднесе юмруците си към лицето на шофьора.
         - Добре, така е, прав си, успокой се… Ама, хайде да го водим в "Пирогов"! Стига сме се разправяли! Стана, каквато стана! - засуети се шофьорът и решително тръгна към жертвата.
         - Не-е! - заплашително препречи пътя му очевидецът.
         - Как така не?! Да умре ли искате?! - попита объркан шофьорът. Трепереше - дали от страх, дали от вълнение.
         - Абе, ти знаеш ли какво ще стане в "Пирогов"?! Там има дежурен следовател, веднага се лепва за тебе и те отмъква в полицейското! - заговори очевидецът, свел глава.
         - Да-а… - въздъхна непознатият и плаха искрица надежда се промъкна в очите му. - Тогава?! Ти какво предлагаш?
         - Плати! Пък аз ще се оправям по-нататък… - мрачно предложи очевидецът. - То станалото, станало, прав си! Ама що да загазваш и ти, човече…
         - Дадено! - рече зарадван шофьорът и едва не заподскача на място от нетърпение, час по-скоро да приключи и да се махне от това ужасно място.
         - Плати, пък аз ще го откарам. Ей там ми е колата - и мъжът посочи жилищната кооперация, пред която наистина имаше паркирани няколко автомобила.
         Шофьорът с все сила се затича към колата си, грабна някакво куфарче, пребърка го с разтреперани ръце и отново дойде. Носеше пачка с долари.
         - Мога и повече. Сега само толкова имам… - виновно изрече той и подаде парите.
         - Абе, колкото-толкова! - отсече очевидецът, като с пръсти трескаво опипваше и оценяваше дебелината на пачката, пресмяташе наум стойността на банкнотите. Бяха по сто! - Бягай бързо! Че да го водя и аз, да видим каква ще му е съдбата...
         - Ще се оправи! Няма начин да не се оправи! - изрече задъхан от радост шофьорът и наистина затича, хлопна вратата и колата му полетя. Ама че късмет, толкоз леко се отървах, шепнеше си той, цял плувнал в пот.
         Очевидецът се върна при ранения, който хитро ухилен го наблюдаваше с едното си око, а другото беше присвил.
         - Ставай, приятелю! Ставай, Панчо! - рече му нежно очевидецът.
         Панчо пъргаво подскочи, отърси се и двамата мъже тръгнаха един до друг.
         - Колко? - попита делово Панчо, докато вадеше цигара и палеше.
         - Към трийсет стотачки! - ухили се приятелят му. - Абе, прости хора, колкото си искаш! Тъпи-и-и! - бъбреше доволен и притискаше вътрешния джоб, където беше скътал плячката.
         - Ама, не сме ли готини, а?! Ама, не сме ли артисти, а? За половин час представление! Големи глупаци има на тоя свят, ей! - виеше от удоволствие Панчо, подскачаше и удряше с юмрук дланта си.
         - Бизнес! Те това е бизнес, брат! Що ни е да се блъскаме?! Да работят маймуните, та да станат хора! - кикотеше се приятелят му.
         - Събираме мацките и завихряме купона! - изписка Панчо.
         - На мига! Веднага! Ние сме крале в бизнеса на тази скапана страна! - защрака с пръсти приятелят му и се закърши в ориенталски танц на място.
         Една стара дама ги изгледа укорително, поклати побелялата си глава, а Панчо й смигна и подвикна:
         - Как си, бабче? Старичка си, не ставаш!
         И хукнаха. Тъкмо когато двамата приятели-артисти забързано пресичаха следващото кръстовище, недочакали зеления сигнал, товарният камион връхлетя върху им и ги размаза.