Празен поглед към глупаво-кафевия тапет. Тапетите приличат на странна смесица от ексременти и малки златни нишки, за да скрият истинската лайнария на хората, които заобикалят. Скука и тегота в стаята. Когато някоя вечер започва така, несъмнено ще свърши с големи екзистенциални открития за живота. Когато си отегчен най-добре е да си легнеш, но пък ако си порядъчно любопитно момиче, ще изкараш цялата вечер. Любопитно към това, какво ще ти се случи все пак. Непрекъснато трябва да ни се случва нещо - заради тази максима живеем и мислим. Отдавна не седим и не съзерцаваме звездите в небето. Просто сме предпочели да съзерцаваме растафарианските свещички около малка, евтина статуийка на Буда върху шкафче в студентска стая на поредния купон. Социализирането е трудно упражнение - когато сте цинично хилещи се момче и момиче просто ще си стоите в ъгъла на стаята и ще се хилите безумно, а надрусаната до безсъзнание растафарка, тъпият кореец и наобиколилите го пет момиченца, "социалната мацка", която е винаги весела и общителна с всички, просто си циркулират, а на вас ви е глупаво. Мислим се за много освободени и неограничени хора, но черупките ни се пукат, а ние ги лепим с тиксо (като се чукаме да не се спукаме).
         Това е вечерта, в която разбрах, че подреденият живот не ме задоволява. Не ме кефи това да се събуждам до гаджето си, да правим уважителен секс и да разходя кучето след това. Ето защо изтрещяваш, осъзнаваш се, полудяваш, вразумяваш се, въпрос на гледна точка, и решаваш, че флиртът ще оправи нещата. Тъпият китаец не става - някак си е глупаво да флиртуваш с човек, чиито очи приличат на две малки изпражнения. Затова се отправяш към най-приказливия и нормален тип. Естествено ти се връзва - целувате се и т.н. И това ли е разчупването - да изневериш на мъжа до теб, защото животът ти вече не принадлежал на теб. Всичко е временно и за продан, но ако за момент се спреш и взреш в огледалото ще видиш идеално подредения си живот - от който всички ни казват да се откажем, защото не е кървенски, разчупващ черупки и изобщо не става за никакъв lifestyle. Фредерик Бегбеде написа, че само скуката позволява изцяло да се наслаждаваме на сегашния миг, но всички се целят към друго: да не скучаят и бягат от това чрез телевизията, киното, интеренет, телефона, безсмисленият флирт, магистрали и алкохол, но когато си пред site или пиеш литри в заведението не живееш в реалността, а си създаваш паралелен свят, където всички са инфантилни - бедните продават дрога, за да си купят Nike-ове, а богатите продават Nike-ове, за да си купят дрога - каза рекламистът. В тези паралелни светове е гадно, но е най-доброто за теб. Друсаш, пиеш, хващаш стопа и отиваш да друсаш и пиеш на други места. Яко ти е. Много. Дали мацката, която ти прави свирки в кенефа, няма да те очарова? Заеби. Мастурбираш по четири пъти на ден като си представяш как Елизабет ближе Мануела, която лапа спермата ти. По телевизията - тълпа от хора на улиците на американско гето, жени носят децата си в ръце, мъже влачат кошници с набързо събран багаж. Всички с празни погледи следят действията на дилър, облечен в swit-shirt и бейзболна шапка. Той се изкачва по пожарникарската стълба на един сив блок. Тълпата крещи: "Боже нахрани ни!" Дилърът слиза от стълбата като е превърнал две зарчета в купища хероин. "Хероин по ваше желание". М-да рекламите могат да ни пробутат всичко. И това е част от паралелния ни свят. Хашиши, хашиша, пиеш, пушиш хашиша. Културен шок. Културен шок в ценностната система на играчите. Толкова е прост паралелен живот, в който се крием всички. Лесен и точен, но не ти оставя нищо, а ти download-ва съвестта. И ставащ част от цинично хилещите се в ъгъла на стаята в Студентски град с нескопосаните опити за социализация. Затова е най-гот да си кажеш като Пърсиг, че искаш просто да си писател на технически указания за мотоциклети и по този начин ще бъдеш истински значим в реалността и на някого ще му пука за теб. В другия свят ще издрусаш всичко, каквото става, ще се изкачиш на върха на планината и за награда какво? Някоя тежка каменна плоча с куп заповеди. Току-виж, прибутали ти скрижалите. Прав си Пърсиг. Затова заповядайте в реалността. Настанете се удобно. Изпълнете се с "гъмпшън", ама истински - целунете човека до вас, изведете кучето, изобщо постойте достатъчно дълго спокойно, за да видите, чуете и усетите истинската реалност, а не само собственото си мухлясало мнение за нея.