Плажът

Алексей Видински

Влюбеното небе неистово
поглъщаше морето
с немигащите си очи
ковачите на Времето
за последен път
стовариха чуковете си
върху Часовника -
настана тишина
развявана по всички кътчета
от вятъра
тогава започна голямото
надбягване
чайките крещяха от ужас
кръвожадно кълвяха
изоставащите
рояците се спъваха
в нишката на изгрева
и падаха в трапа -
Края
протегнах се и стиснах
стъкленицата на Часовника
пясъкът полепна по дланта ми
следите на времето
останаха в нея

12 юли 1997 г.