Веднъж отидох у чичо Начко и го заварих да се върти пред огледалото. В двете си ръце държеше чиния, вилица и чаша, сякаш жонглираше с тях. Еквилибристиката все не му се удаваше. Или чашата падаше на мекия килим, или изпускаше вилицата.
         - Не е лесно, мамка му! - мърмореше чичоНачко. - Но с труд и постоянство всичко се постига!
         - Какво правиш? - изненадах се аз. - Тренирам...
         - За цирка ли?
         - Не, за коктейл! - отвърна ми сериозно той.
         И като видя, че го гледам като паднал от Марс, се зае да ми обяснява:
         - Снощи бях на коктейл. И се оказа, че съм много схванат в ръцете. Другите присъстващи са адски ловки. Хем си сипват в чинията, хем бодат с вилицата, държат си чашата и се ръкуват. Сякаш имат четири ръце... А аз съм само с две. Опитах се да се ръкувам с руския посланик, омацах си костюма със салатата... Та затова сега тренирам на сухо. Сухи тренировки.
         Чак сега ми стана ясно.
         - Много са оправни хората - продължи чичо Начко. - Не само имат по четири ръце, но и по три усти... С едната ядат, с другата пият, а с третата говорят за времето... А аз докато зяпам, нищо не остава по масите...
         Чичо Начко отиде до кухнята и се върна с пълна уста.
         - Днес май няма да вали! - каза той и от устата му изхвръкна облак от трохи, които се лепнаха като мухи на ревера ми.
         - Извинявай! - рече той и отново трохи ме посипаха.
         - Виждаш ли? - каза чичо Начко, след като си глътна залъка. -Виждаш ли колко трябва да тренирам, за да съм на ниво.. Коктейлите не са лесна работа… Представи си: тъкмо лапнеш сърмичка и насреща ти някой министър... Какво ще стане, ако му лепнеш ориз на ревера? Затова трябва да съм подготвен - хем да ям, хем да пия, хем да водя светски разговори...
         - Ама ти си подготвен, чичо Начко... На толкова официални вечери си бил...
         - Ех, какви вечери имаше едно време... Всеки си знае мястото, има си табелка с името. Келнерите те обслужват: първо предястие и питие, после основното ястие с виното, накрая десертът и кафето с коняк... Имаше си ред едно време... А сега какво? Шведска маса! Който се дореди, той ще намаже! Да пукне дано оня швед, който е измислил шведската маса!
         Така говореше чичо Начко и продължаваше да жонглира с чинията, чашата и вилицата
         Изглежда положи старание в тренировките, защото скоро стана първи коктейлен лъв. Казвали са ми познати, че са го виждали къде ли не: на 4 юли в Американското посолство, на 14 - във Френското.. Ту в Иранското, ту в посолството на Израел Забелязан е да присъства на откриване на Пловдивския панаир и на закриване на кинофестивал. Без чичо Начко не минава никой коктейл на банка или дипломатически прием.
         Всички, които са го виждали на такива места, твърдят, че страхотно ловко си служи с вилицата, чинията и чашата, а едновременно с това се ръкувал непрестанно с присъстващите. И можел във всеки един момент да яде, да пие и да говори за времето, сякаш е човек с три усти...
         Ето това се казва истински коктейлен лъв!
         За него вече се говори, че няколко години не бил вечерял вкъщи.
         - Глупости! - опроверга чичо Начко. - Имало е някои вечери, в които съм бил само на хляб и сирене пред телевизора... Но пък друг път съм присъствал на два коктейла едновременно.
         - Е, как?
         - Обикновено раздвоение на личността! - отвърна той с намигане и пусна един откос от специфичния си смях.
         - Кажи ми, чичо Начко - питах го понякога, къде е по-важно да застане човек на един коктейл? По-близо до президента или до премиера? Или е хубаво да си намериш място до председателя на парламента?
         Без много да се замисля, чичо Начко отвръщаше:
         - Най-добре е да застанеш близо до бялата риба с майонеза, тя свършва първа!