Калин Терзийски

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | нова българска поезия

 

ПРЕКАЛЕНО БЕДЕН

 

Калин Терзийски

 

 

Седнах в някакво сумрачно
Обедно заведение
Лоби бар
Или нещо още по-плашещо
Скъпо
Злобно и глупаво
Заплашително…
В сумрака всеки мек стол
Струваше повече от живота ми
А алкохолът в скришните, мрачни бутилки
Зад бара
Беше скъп като кръв на отровна змия
И сервитьорката ме попита:
Ще обичате ли нещо?
Аз и казах: Едва ли...
Мисля, че няма да обичам нищо тук
Прекалено съм беден, за да обичам
Нещо тукашно
Освен тебе, може би
Освен тебе
Защото ме гледаш
Като плячка
Като трупа на мъртъв глупак
Иначе-не... Прекалено съм беден
За да обичам нещо тук и сега

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 27. август 2009 г.
г1998-2016 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]