Калин Терзийски

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | нова българска поезия

 

СКУЧЕН ДЕН

 

Калин Терзийски

 

 

Навън е скучен ден в началото на март
И той лишен е също като мен
От всичкото възможно вдъхновение
Като изплетен е от светлосива прежда
С която са се хранили фамилия молци
Живеещи невесело, очаквайки две пляскащи ръце
Или торбичка нафталин
Да сложат край на скучния им земен път
Навън е сивкав ден в началото на март
Шумът по улиците сиво се промъква
Заобикаляйки внимателно иглиците на черни борове
Разстилайки се равнодушно по земята
Промъквайки се под краката на унили хора
А аз седя и наблюдавам включения телевизор
И на екрана виждам движещи се фигури
Помръдващи ръце, отварящи уста
Говорещи за сиви, незначителни неща:
За Края на света и за беса обхванал хората
Които в тази сивота не правят впечатление
Седя, в очакване на Края на света
Във сиво безразличие и без особени надежди
Във скучен ден
В началото на март.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 27. август 2009 г.
г1998-2016 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]