Калин Терзийски

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | нова българска поезия

 

ДНЕСКА СТАНАХ РАНО

 

Калин Терзийски

 

 

Господ е златотърсач
Търси във реката
Късове от злато
Или просто се навежда
Във ръката със решето?
Слага ситото на дъното
Чака го да се напълни
Ситото му е Светът!
Има нишки от стомана
Хиляди – кръстосани!
Важното от дребното разделят...
Днеска ситото на Господ е затлачено...
Станах рано тази сутрин
И помислих:
Няма ли да хване Господ
(Страшно е да се помисли!)
И да тръсне силно ситото
да изтърси гневно тинята?
Няма ли със тинята да падне
Във реката много злато?
Аз от тинята ли съм във ситото?
Или от златото?
И въобще...въобще...въобще
Страшно е да се помисли!
Господ злато ли издирва?

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 27. август 2009 г.
г1998-2016 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]