Калин Терзийски

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | нова българска поезия

 

ПАТОС

 

Калин Терзийски

 

 

И вижте, дами четящи
И разни много критични
Господа
Видял съм всичко най-ужасно
И страшното в света за мене е играчка
Та чак дотам
Че маската на ироничен и скептичен многознайко
Играещ ролята на Хладния мъдрец
Изглежда ми глупашка
Така!... след като съм виждал себе си като гангрена
Света изчезвал е, Смъртта се плашела от мене
Сега, аз мисля, ми е позволено
Да гледам на света със най-грамадния и най-елементарен
Патос
И лигаво и радостно да пея за света
Като щастливо и разплакано от куча радост куче
Видял съм всичко грозно и ужасно
И няма как сега да не треперя от възторг
От шарените, весели къдрици на Живота...
Така че млъквайте, четящи дами
Мълчете пълни с пози господа
Не ми пречете да изливам
Огромния порой на своя извоюван Патос.

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 27. август 2009 г.
г1998-2016 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]