Калин Терзийски
поезия
Литературен клуб | страницата на автора | съвременна българска литература
Към края на живота На хората Идва Умората А на самия край Лицето се сгърчва в ужасна Усмивка Веднъж си помислих Че това може би е усмивка Предизвикана от гледката На ужасния Рай.
Електронна публикация на 27. август 2009 г. © 1998-2026 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!