Иван Странджев

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | публикуване

 

ИЗМИСЛИЦА

 

Иван Странджев

 

 

Той няма точно име,
защото беше най-невероятен, жълт и бавен,
защото беше от желания и светъл дим направен,
защото имаше онова,
                  което има всеки кон.
Аз скачах - скакалец нетърпелив върху гърба му,
лице заравях в гривата му лъскава,
пети забивах в топлото на кръста му
и целият миришех на живот.
Подскачаше около нас светът в каданс,
приклякаше, а после се опъваше до скъсване,
отлитаха до облаците шапките на къщите
и на разстроени мирамби оградите приличаха,
а песента им,
                  странно,
                                 по-светла бе
                                    от птица.
Пресичахме на август топлите площади,
и звездите любовни, и млечни серенади,
и разговаряхме на някакъв език,
от който
     днес си спомням
            само ласките
                  и мириса на лято.
Бях слаб и силен като глезен на щурец
                  върху гърба на коня.
Нощта събличаше последните си светли дрехи,
когато спирахме задъхани от бавност
до някой стръмен хълм,
             И въпреки звездата на челото си,
                  и въпреки следобедните бдения,
                  и мириса на кръв и на живот,
той беше кон жесток,
той беше кон измислен
и през нощта дори
крилете ни
почиваха
разлистени.

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 21. февруари 2004 г.
г1998-2013 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]