Навици

Цвета Софрониева

Не мога да обичам себе си
затова обичам хората, които ми приличат

Това чух от момиче с оранжева коса
в една отмираща вечер

тя се казваше Весела и беше весела
май още се казва така
рисува с много бои и вода
люби професори

по прозореца ми почукват разперващи се дървета
мисля си дали се обичам сама

прощавам ли си трепванията мъглявините
неуспелия опит да уловя сърцето си

оставям се на чара на хаотични приятелства
увличам се по старинни жестове

в ритъма на една нова игра
изтривам думи и изписвам стихове

стииииииих ииииииииииихсти