Завръщането на белия бик

Цвета Софрониева

В морето край Итака, сред хладината на вълните,
където прозрачната вода предава всяка тайна,
нагънатите като банични кори препечени скали
са вертикална библиотека с епоси,
изяждам ги с очи.

Ето го, бял, подивял,
Рогатият е устремен отново.
Изящната напуска мита,
за да избяга от него.
Той препуска, надскача върховете,
отвлича я както някога,
с увереността на бог.
Отдала му се тогава,
тя сега предпочита друг.
Зелени са на Аполон очите.
Бикът препуска
и стигнал до морето,
пие, раздира дъното.

Платната на кораба ни плющят,
в канала между Лефкас и Меганизи
има малко вятър, денят е горещ и сух.
Плуваме към оня остров, жадуван
толкова години от Одисей
и още толкова след него,

и още толкова от мен.
Капитанът иска да идем другаде -
боговете не са с нас, казва,
не е попътен вятърът, стига с твоята Итака.
Аз се взирам в маранята
и не спирам да жадувам
ония брегове.
Йонийското море ме разпозна
и пропътувах вече всичките пътувания
на Одисей,
а и не съм навличала гнева на Посейдон -
с какво ли бих могла? -
и никой не ме чака на Итака,
време е да ида там.
Капитанът пие бира „Mythos“,
отваря картите,
бръчките му се показват изпод загара,
откупвам се с обещание за стих и той склонява.
И щом решението е взето, вятърът се обръща.
Подгонва лодката, все по-диво,
ние, запънали крака, надвесени,
едвам удържаме кормилото...

Стигаме, а там три дни по три пъти опитваме
да пуснем котва при маслинените дънери.
В три залива Итака ни се усмихва приветливо
и ни отблъсква,
котвата се плъзга сред водорасли и не се захваща.

Поне да поплуваме.
Капитанът ще викне:
„Скачай първа
да целунеш свещените води.“
И шегата му ще доведе до нови яростни три дена,
в трите залива
и три пъти по три.