на Долорес заради философията на феминизма, който не означава женски движения, а право на съществуване на различни гледни точки

Създаваме убиец-клетка. Той се свързва с пептид. Вкарва се съвсем инвитро. Действа. Тумурът намалява. Изтънява парче по парче. Умира. Надвили сме една от милионите болести, които ни унищожават. Нова победа във войната на микроби и вируси с нас. Войната на машини и компютри с нас. Войната, обявена от киборзи на нас. Все едно дали боговете на морето и лова, омаг?осващи бури, лъвове и тигри - все война. Сътворяваме поредния убиец - камък, лък, барут, отрова, електрически шок, клетка. Убиец на тумори. Този път тумори. За да оживеем, умъртвили се чрез измисляне на убийци.

Питах имуноложката как се чувства след изобретяването на убиеца. Тя е горда. Прави патент и го продава на фармацевтическа фирма. Моята имунна система се надява да не се наложи да участва във войната между тумора и убиеца му. Питам няма ли невоенни понятия в живота. Нямаме ли други думи в речника на всичките земни езици и дали всички звуци са изричани само от мъжки зъби. По паркета на лабораторията се движи паяко-раче. Не е тумор. Не ми се убива.