„Аз, аз, аз, аз... само четири пъти
и думата става напълно безсмислена.“
       Ларш Густафсон

Снегът срещу мене върви,
задава въпроси.
Белотата мълчи.
Дъхът на сняг е течният азот
в някаква лаборатория.
Студът очаква някого... Азотът,
проникнал в кожата
и в очите.
Разкъсва се енергията-време:
квант-въпрос - квант-мълчание,
квант-въпрос - два кванта мълчание.
Азотът се превръща в любов
върху кристалните, топящи се коси.
Квантът е единица светлина,
както снежинката - единица сняг.
Напразно иска пътят
да го разчистя от натрупаните преспи.
Азотът вече се е изпарил.
Аз, Аз... или аз и снегът?
Светлината е неподвижна.